|
Предварително моля модераторите за снизхождение за отклонението ми от темата. Няма да им се сърдя, ако изтрият това ми отклонение или разводнение.
В отговор на:
Но разбираш ли какво ще се случи ако църквата изгуби клиентите, които използват храма за декор, защото всички го правят!
Ваше Боголюбие,
Благодаря за това Ви съждение. Точно въпросът за църковните "клиенти" и превръщането на Църквата Христова в България в супермаркет, ме караше да споделя някои свои наблюдения и съждения в отделна тема. За да не изглежда претенциозно и да даде повод за неправилна интерпретация, ще се въздържа от обмисляната тема.
Както споделих пред някои софийски и русенски свещеници, искрено се боя, че на този момент, Б.П.Ц. не спасява никого и по-страшното е, че почти никой не го е грижа за някакво си душеспасение. Всичко е тръгнало в неудържима инерция и зависимост от парите.
По стечение на обстоятелствата бях няколко пъти в една църковна канцелария на голям храм, в която се задържах за известно време. Видях колко голям е духовният глад и невежество.
Чистосърдечно хората се обръщат към духовенството за да си поръчат "изпяване на Литургия" (подразбиращо очитане на хлябове, гащи и други предмети), да им се четат Василиеви или Киприанови молитви, че врачка така ги посъветвала.
Никой не говореше за молитва, а от няколкото провокирани разговора, нищо не знаеха за изповед и причастие.
Ето как духът на требничарството приравнява свещенството ни в обикновени служителя на църковния супермаркет. Не свещеникът решава кое е най-уместно за конкретен случай или душеполезно, а клиентите искат да си откупят такава или онакава услуга, сякаш даровете на Светия Дух са бакалски стоки.
Една интелигентна учителка искаше да си поръча молебен, че е оживяла след тежка катастрофа. От провокирания от мен разговор стана ясно, че ако не беше оживяла, щеше да се яви във вечността без да познава какво е изповед и какво е причастие. Трагедията е, че такива случаи са стотици и хиляди, а малцина свещеници намерит за необходимо да заговорят за причастие и изповед.
Врачките, Бог да ги поживи, изпращат повече хора в храмовете, отколкото пастирските проповеди привличат. Ето го благоприятният момент да се обясни на този нещастен български народ поне елементарното от същността на нашата вяра, но не би. Иначе, ще намалеят финансовите доходи.
Когато говоря критично за доходи, не осъждам мизерстващото свещенство и църковни служители. Не разбирам синодалната логика да държи служителите на ведомтвото си в мизерия и да ги тласка да си заработват насъщния хляб от баене и шарлатания. Това не само унижава пастирското достойнство, но съблазнява част от грамотния богомолен народ. Иначе, Б.П.Ц. не е никак бедна и луксозните вещи на иерархията свидетелствуват за неизчетните й богатства (на църковно ведомство и иерархия).
Боя се, че през комунистическия период имаше по-малко народ в храмовете, но с по-висока духовна грамотност.
Бях ужасен, че дори при отварянето на храмовепте беше невъзможно да се помоли човек поради липса на тишина. Клисари и свещопродавачи не разговаряха а викаха на висок глас, питайки се дали са си пили кафето или за други неща.
Любимият ми храм "Св. Александър Невски" е заприличал на същинско капище. Нито на всенощното бдение, нито на св. Литургия можех да се помоля заради безобразното говорене на клисарите на завишен глас. Не издържах и трябваше да извикам на висок глас, че хората им плащат за да чистят, а не да смущават молитвата в храма и то по време на св. Литургия. Многократно сменях мястото си, докато не се скрих в крайните ниши, където нямаше разхождащ се народ. И там ме догониха ужасните клисари, които седнаха на столове и си заприказваха на висок глас. Дори в долнопробните театри не се вижда такова падение! сякаш пошлостта става запазена марка за църковната среда, която е призвана да бъде духовна светлина и сол...
Източното пение е трудно и малцина са вещите певци. Преди две недели в храма "Св. Александър Невски" пяха семинаристи, но малцина бяха същинските богомолци. Неделната проповед на отец Станой Андонов беше интересна и поставяше няколко провокативни въпроса в стила на витийното красноречие. Беше ми радостно, че поне отец Станой е останал като музеен експонат от старата слава на патриаршеската катедрала. Искаше ми се да му отговоря на провокационния въпрос от проповедта му, че ако за атеистите няма Бог, тогава кого са гонили в близкото минало.
Да, в близкото минало ни гонеха и в патриаршеската катедрала имаше от двете страни по 30-тина стола за старите и немощни богомолци. Сега видях само от едната страна откъм амвона само 10. Искаше ми се да кажа на о. Станой, че ако държат тези демонични клисари в черни престилки дълго време или не ги превъзпитат да се държат цивилизовано, те ще изгонят и последните богомолци от катедралата.
Забелязах, че българската деградация е обхванала дори руската църквата в София. Пението е както всякога на най-високо ниво, но не разбрах причината да се въвежда певчески стил "шопска салата" от полувизантийско и руско пение.
Да бяха въвели бабешката т.н. "Динева Литургия", да би било по-стилно отколкото миш-маша на академично ниво. Понеже българският език навлиза и в руската църква, не разбрах защо трябваше да се чете Символът на вярата на фалшив църковно-славянски с неправилни ударения.
Мислех си, че тези "нищожни" детайли с ударението ще да са мой каприз. Утеших се на гроба на архимандрит Сергий Язаджиев, когато отец Ефрем разказваше, че в последните минути от земния живот на о. Сергий чели акатист и умиращият, страдащ от физически болки духовник поправял четеца, когато бъркал ударенията. И това само минутки преди да предаде Богу дух.
Мисля си, че в духовния живот или в делото на нашето душеспасение няма нищо маловажно. Всяка "йота" има своето духовно въздействие и затова древните са говорели за духовна трезвост.
Понеже темата тук е венчавките, пак и пак ще кажа, че сама по себе си венчавката няма да спаси никого. Още по-малко пък забраните или злоупотребата с каноните ще възроди духовността и ще повиши грамотността. Нужно е центърът на духовните ни потребности да стане Св. Евхаристия. Докато сме далече от нея, нищо не сме разбрали от християнството и никога няма да имаме правилно разбиране за Църквата.
Имах възможност да посетя една миниатюрна "зилотска" или старостилна община, която не се подчинява на еп. Фотий. Останах главозамаян, че там, без никакви претенции и шумотевица, са съумяли да въдворят домашен дух. Ако всяко семейство е малка църква, то и църковната енория би трябвало да е едно голямо семейство. Това го усетих реално в тази микроскопична общинка. Макар и да съм страстен привърженик на църковнославянския език в богослужението, там се изненадах от прекрасното въвеждане на българския език. Изненадах се, че децата имаха свобода и всички пееха на литургията, дори някои държаха исон, понеже пението е само византийско. Литургията продължи и след самата Литургия. Не усетихме, че сме общували цели 6 часа, както четем в древните патерици.
Ако енориите не станат големи семейства, ако курбаните продължат да изместват литургиите след Литургията, ако центърът на духовния ни живот и потребности не стане св. Евхаристия, то всички други усилия ще са строеж на пясъчна основа или ще останат видимост без съдържание, християнство без Христа за Бог.
Началото не е във венчавките, а то трябва да започне с катехизацията и светото Кръщение.
Училището не може в никакъв случай да възпълни задълженията на Църквата. Ако Църквата му делегира своите задължения, то бъдещето може да стане още по-излъскано християнство без мистично съдържание.
Дори всички българи да хукнат да кръщават децата си поръсвания или да се венчават в синодално установените дни, ако не познават покаянието и не се освещават в Светата Евхаристия, участта им ще е по-жалка и от сектантите, които нямат благодатта на църковните тайнства, но и не ги профанират като пишман православните езичници.
Редактирано от Prokimen на 23.10.09 18:21.
|
Re: кога ще е краят на играта на шикалки? [re: milend]
