Re: Край на сватбите в събота? / Религия и мистика / Православие

Заглавието е твърде подвеждащо!

Когато се правят опити да се настройват неграмотните маси - свещенство и народ - против канона, би трябвало богословите да покажат какво са научили в богословските заведения.

Струва ми се, че макар отдавна богословието да е станало мъртво като наука в България, където научните работници богослови не пишат нищо смислено, ето го благоприятното време да се покажат пред неграмотната маса и й разяснят проблема.

Венчавки не се правят не само в събота защото била събота или на някой му е хрумнала идеята, че е ден на мъртвите, а защото е навечерие на НЕДЕЛЯТА - ДЕНЯ ГОСПОДЕН, ДЕН ЗА ЛИТУРГИЯ И ПРИЧАСТИЕ!!!

Не разбрах логиката да се отваря втора паралелна тема по един и същ въпрос за прословутите венчавки и при това с подвеждащо заглавие, отварящо хоризонт за неправилни интерпретации.

Ще се опитам за сетен път да подчертая, че центърът на духовния живот на всеки нормален или реален, осъзнат християнин е ЛИТУРГИЯТА.

Синодалното решение се сили да убеди тълпата, че е съобразено с църковните канони. Формално погледнато, това е вярно, но в действителност, няма никаква, абсолютно никаква полза, ако никой свещенослужител и най-вече иерарх проявяват небрежност към катехизацията и св. Евхаристия.

При положение, че новобрачните и присъстващите на сватбените тържества, по силата на друг канон, НЕ СА РЕАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ, би трябвало Синодът да помисли по-скоро да спре венчавки на хора, които, по силата на каноните, СА ОТПАДНАЛИ ОТ ЦЪРКВАТА,, или да изисква щото венчаващите се да се причастят било в същия ден на венчавката или на най-близкото евхаристийно събрание.

Ако се пренебрегнат двата елемента :

1) всеки кръстен, който е пропуснал да се черкува три поредни неделни дни, отпада от Църквата;

2) всички тайнства са свързани със Св. Евхаристия, т.е. центърът на духовния живот е ПРИЧАСТИЕТО,

тогава излиза, че всичко останало, макар и синодални решения, е от ЛУКАВИЯ.

Иерархията се втурна с маратонна стъпка да разнася кокали и икони за поклонения, но не прояви духовна трезвост да разясни на народа, че не бива да се тълпи само в дните на подобни църковни шоу събрания. Нито мощите, нито иконите спасяват и в никакъв случай не могат да се сравняват със Св. ЕВХАРИСТИЯ.

Струва ми се за нормално, ако ще се забранява една повсеместно утвърдена в България практика, то тази промяна (забрана) да се предхожда от съответно разяснение.

Когато заседаваше псевдосъбора в Рилския манастир, четох някъде, че богослови били засегнати да не бъдат поканени за експерти и че хора без грамотност в църковното канонично право решавали бъдещета уредба на Б.П.Ц.

Да биха се уважили засегнатите, но ето че за сетен път те показват своята небрежност или отсъствие на достойнство за уважение. Българската православна църква изпуска още един благоприятен момент за да се опита да ограмоти частично народа, но уви.

От краткия престой в България останах с добро впечатление от преподаващия канонично право във Великотърновския университет. Да се надяваме, че уважаемият отец Добромир няма да закъснее с подходяща статия по каноничните аномалии в канонично неканоничната Б.П.Ц.