|
Всички тия празнословия се изпаряват при простия въпрос: Добре, щом Типикона се занимава с несъществени неща, за какво ви е да го променяте? Защо трябва да правите новостилен разкол? - Енцикликата от 1920 г ясно отговаря защо: да се уеднаквят датите на празнуване на основните празници с цел "единението на църквите..." А в това време автори като архим Методий (а е бил духовно чедо на светитвел Серафим, но - не всички от израиля са израилтяни) бият по въздуха, да убедят слепите и да чуят глухите, че Типикона бил променен от св Сава ОСвещени и пр. Ами да беше станал и ти отче Методие светец като св Сава, да правиш подобрения в Устава му..
В отговор на:
Нима без СЕРИОЗНИ причини се отделиха старостилците?
Църква има там, където не се нарушава Типикона и няма икуменизъм - ереста на ересите.
Rзмежду всички наредби, приети в Църквата от древност, най-непостоянни и подлагани на непрекъснати изменения са били наредбите относно богослужебния устав:
Типиконът е книга, в която подробно е казано на кой църковен празник какво и как се чете и пее. Тази книга обяснява и случаите, когато един неподвижен празник съвпадне с един подвижен такъв, как трябва да се съчетаят службите на двата празника. За тези случаи в Типикона съществуват така наречените "Маркови глави". Живял в 10-ия век монах Марко, брат на палестинската обител "Св. Сава". По поръчение на манастирското началство той систематизирал в 100 точки, наречени по-късно "маркови глави", всички случаи, когато трябва да се съчетаят два или повече празници. Например празник "Благовещение" (25 март) може да се случи в един от неделните дни на Великия пост, може да се случи през Страстната седмица, на Велики четвъртък, петък, или събота, може да се случи дори на самия първи ден Великден, което на гръцки език се нарича "Кириопасха". Но напразно питаме почитателите на "марковите глави" с какво календарната реформа ги нарушава? Архиепископ Серафим казва: ако се приеме новият стил, понеже неподвижните празници отиват с 13 дни по-рано, не може да се случи предвиденото в марковите глави съвпадение на Благовещение с първия ден на Пасхата. Но ако "Кириопасхата" е била възможна след Първия вселенски събор и без предвиждането на марковите глави, то тя ще бъде възможна и при новоюлиянския календар, който се връща към нормата, установена от събора. Но ние не знаем как е празнувала Църквата "Кириопасхата" преди 10-я век, т.е. преди да е имало "маркови глави". Дали не е било тъй, както е от 12-я век насам, т.е. въпреки марковите глави, никоя православна църква освен Рус-ката, не спазва едновременното празнуване на Пасха и Благовещение, когато съвпаднат в един ден, а вторият празник винаги се отлага за по-късно, понеже едновременното празнуване на двата е крайно неудобно. Ето защо, съображението за "марковите глави" и за "киропасхата" има поместен, руски характер, и няма всеправославно значение. Освен това в Църквата никога не е имало един единствен устав, задължителен за всички църкви. В древност всяка църква си е имала свой богослужебен устав, както и всеки манастир. Пръв св. Сава Освещени, в началото на VI-я век († 538), събрал в една книга всички наредби за богослужението. Този типик бил наречен "Типик на Св. Сава" или още "иерусалимски", понеже той и без това се употребявал в иерусалимския патриархат. От палестинските манастири той минал в Св. Атонска гора, откъдето първият руски монах, св. Антоний Киевопечерски († 1073), го пренесъл в Русия. Оттогава Руската църква държи този устав. Но когато Св. Сава съставял своя устав, почти половината от богослужебните последования още не били написани. Защото великите песнописци на Православ-ната църква са живеели след св. Сава. И ако в ония времена биха гледали на този устав така, както сега някои гледат, никой не би трябвало да посегне на него и той би си останал в оня вид, в който го е бил създал св. Сава. Но песнописците продължавали да създават и прибавят нови творения, тъй че 300 години по-късно се наложило св. Теодор Студит († 823) да състави друг типик, по-пълен от първия. И тъй, ако нарушението на църковния устав е смъртен грях, тогава такъв е извършил св. Теодор Студит. Но как тогава Църквата го е канонизирала, както е направила това 300 години по-рано със св. Сава? Нещо повече: понеже и двата тези устави са чисто монашески, пригодени за манастирски живот, те не били подходящи за мирските църкви, затова в последните те винаги се изпълнявали с известни съкращения, които по-късно били систематизирани в един нов устав, наречен цариградски, който от повече от 1000 години насам се изпълнява във всички православни църкви, с изключение на Руската и Йерусалимската. Не говори ли това съвсем ясно, че Типиконът не е Св. Писание и не може да бъде възвеждан до степен на неприкосновено "табу", на идол, както искат да направят от него противниците на календарната реформа? "Ние служим по Йерусалимския типик и не признаваме Цариградския;", казват някои от тях. Но щом вие смятате, че можете сами да си избирате богослужебния устав, то защо отричате правото на върховната управа на цяла една Църква да прави това? Защото неодобрението на календарния стил на Църквата от вас означава именно това, че вие поставяте себе си над нея? Но историята на църковното богослужение и на църковните празници, както и всички църковни правила относно монашеството и манастирите предоставят пълното право на епархийския архиерей, респективно на Св. Синод, да се разпореждат и да дават устава за вътрешния живот - това значи и за богослужението! - на всяка монашеска община. А 4 правило на IV Вселенски събор забранява на монасите да се занимават с каквито и да било църковни и мирски работи и ги задължава напълно да се подчиняват на епархийския си архирей. Затова и монахините (и свещенослужителите!) от Княжевския манастир нямат право да имат друго отношение към календарния въпрос, различно от това на Св. Синод на Българската църква, защото с това те нарушават горното правило за IV Всел. събор, както и монашеските си обети за послушание към църковната власт. Църковният богослужебен устав винаги е бил спазван в неговия дух, а не в неговата буква. Изразът, стотици пъти повтарян във всички устави: "аще изволит настоятель" показва, че се служи тъй, както благоизволи първият свещенослужител, т.е. по-кратко, или по-дълго. Това именно показва, че се е служило по дух, а не по буква, защото е казано: "буквата убива, а духът животвори" (2 Кор. 3:6). От гледна точка на буквалното спазване богослужебният устав винаги е бил нарушаван, но най-много се нарушава той в Руската православна църква. В нея съществува така нареченото "всенощно бдение", което обаче никога не е всенощно, даже и в най-добре уредените руски, бивши и сегашни, манастири. Бдението, според уставите както на св. Сава, така и на св. Теодор Студит, е съединение на вечерната и утринната служби в една непрекъсната служба, която се извършва всяка събота срещу неделя и срещу големите празници. Така се извършва това бдение днес на Атон: в 4 ч. сл. обяд почва малката вечерня, след нея от 6 часа великата вечерня, после полунощница, четене жития на светии и слова от свети отци, след това тържествената утреня, непосредствено след нея (към разсъмване) часовете и литургията, която, заедно с молебен след нея, завършва към 12 часа на обяд. Всичко си е на мястото и затова молитвите, които чете свещеникът от служебника на вечернята, полунощницата и утренята имат своя пълен смисъл. Но какво става, когато в Руската църква празничната ве-черня трае половин-един час, и веднага след нея, когато започне утренята, свещеникът чете молитвите, в които благодари на Бога, че ни е удостоил да прекараме добре нощта, че сме се наспали и сме си починали както трябва и сме станали да изпълним утринните си молитви, че ни е дал отново да видим изгряващото слънце ("слава Тебе, показавшему нам свет"), тогава когато, понякога, слънцето още не е залязло и дори вечерта още не е настъпила? Не е ли това аномалия от гледна точка на буквалистическото разбиране на богослужебния устав, и как ще излезем от това положение, ако не придадем на всичко това относителен духовен смисъл, т. е. че Бог ни дава да прекараме благополучно и дните и нощите за наша полза? Така именно е празнувала Църквата в ония ранни векове, когато още не е имало нито типици, нито "маркови глави", нито пък нови и стари стилове, когато още не е имало и празници в днешния смисъл, но е имало дълбоко благочестие, искреност, послушание и любов.
Или пък относно промените в Богослужението:
Първата най-древна литургия, като едно напълно раз-вито богослужебно последование, това е била литургията на св. ап. Яков, брат Господен, която днес се употребява само в Иерусалимската църква. Наред с нея в древност са съществували много други литургийни последования, употребявани в поместните църкви даже до края на четвъртия век.8 Безспорен църковно-исторически факт е, че през втората половина на IV-я век св. Василий Велики съкратил литургията на св. ап. Яков, а малко по-късно св. Йоан Златоуст съкратил литургията на св. Василий Велики. Какво по-свещено от една литургия, написана от такъв първокачествен авторитет, като св. ап. Яков? Човек би казал, че никоя човешка ръка не би трябвало да се докосне до нея! Но ето че св. Василий се докоснал и я съкратил, - съкратил я, за да я направи по-годна за новото време. Но дори това съкращение не е било достатъчно, за да дръзне съвременникът му св. Йоан Златоуст да я съкрати още малко, за да стане съвсем подходяща за нуждите на Христовото стадо, на което и двамата били богоизбрани пастири и учители. Така са били преработвани, разширявани и обогатявани, съкращавани и допълвани с нови, по-кратки, но по-вдъхновени песнопения богослужебните последования на всички християнски празници. И най-хубавите служби на най-големите празници са били написани и окончателно завършени през 8-я и 9-я век от великите църковни поети, песнописци и песнопойци: Иоан Дамаскин, Теодор Студит, Андрей Критски, Козма Майумски, Йосиф Песнописец, Роман Сладкопевец и други. Тропарите към недел-ната полунощница са били написани от св. Григорий Синаит едва в 14-я век. А чинът на св. Проскомидия, т. е. подготвителната част на Литургията е бил завършен в днешния му вид чак в 16-я век! Много от светийските празници още нямат написани служби, други получават такива едва в наше време от съвременни автори. Службите на много руски светии са написани съвсем неотдавна, службите на българските светии, които нямаха такива, се пишат в наше време, по поръчение на Св. Синод, от Преосвещения епископ Партений и много от тях вече са издадени. Знаем, че сам архиепископ Серафим написа Акатист на преподобния Йоан Рилски, когото той, почиташе с велика любов. Всичко това съвсем не е нарушение на църковния богослужебен устав, последният не е даден веднаж завинаги в завършена форма, а постоянно се допълва от духовното усърдие на всяко поколение. Ние днес просто не можем да си представим как е бил празнуван светлият празник Възкресение Христово цели 8 и половина столетия без дивния пасхален канон от св. Йоан Дамаскин. Но Църквата е празнувала този най-велик празник с не по-малка радост, отколкото го празвуваме ние сега, защото го е празнувала с дух и истина.
ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА - Архимандрит Методий - 1969 г., глава 11-та:
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от фaмyлyc на 18.02.11 21:55.</EM></FONT></P>Редактирано от фaмyлyc на 18.02.11 22:02.
|
Най-често от всички е бил порменян Типикона [re: Tимoтeй]
Най-често от всички е бил порменян Типикона