Re: Процедурата е смиерномъдрена любов / Религия и мистика / Православие

Всички сме немощни, скъпа камъче, всички сме призавни да понасяме с търпение един на друг теготите си.

А и при мен стоят по друг начин, ала едва ли ще ме разбереш в пълна мяра - "И врагове на човека са неговите домашни."

Що се отнася до 5-та заповед, която е единстевна с обещание, то тя все пак е старозаветна - ние сме призавни да бъдем синове на Ходатая на Новия Завет и Господ наш Иисус Христос, който е завършек на закона. Защото иченно члез Него произлиза благодатта и истината. Нали Сам Той казва: "слушалили ли сте какво бе казано на древните. . .Аз П Ъ К ви казвам..." (Мат., гл.5-та).

Така че, С.З. е изиграл совята си роля в совето си време. Сам Христос казва:

"Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; "

Както казва дякон Кураев: - Ето го най-оспорваното място в Евангелието:(1). Не се казва – "заради Истината", "заради Вечността", "заради Пътя". "Заради Мене".

По-нататък дяконът пояснява:

Нова заповед ви давам", - казва Христос - "да любите един другиго; к а к т о ви възлюбих, да любите и вие един другиго." (Йоан, 13:34)

Тази най-важна заповед на Христос, която Той Самият нарече "нова", говори за Самия Него: - да обичате един другиго, както Аз ви обикнах. Как ни обикна – знаем как: до смърт, до Разпятието на Кръст. И там, на Кръста бе прикован Стария Завет, а Новият бе подпечатан с пречистата Христова Кръв.

Оказва се, че отличителният признак на християнина не е любовта към тези, които го обичат (защото не тъй ли постъпват и езичниците?), а любовта към враговете "..."Слушали сте, че бе казано на старозаветните: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз п ъ к на вас, новозаветните ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" - Мат., глава 5.

Но може ли да се обича врагът ? И може ли човек, имащ ревност не по разум, буквоядствайки, човек, имащ се за перманентно прав, да обича враговете си. На това второто няма да се спираме, понеже е риторика.

Враг – това е човек, когото аз по определение, меко казано, не обичам. Ще мога ли да го обикна по нечия старозаветна заповед ? Ако някой равин каже: утре от осем сутринта почвайте да обичате враговете си, наистина ли точно чувството за любов ще пламне в сърцата им утре в осем и десет? Медитацията и тренирането на волята могат да научат на равнодушно, лишено от страст, отношение към неприятелите. Но виж, да се радваш на успехите им като на свои – това човек не може да побере.

Е какво, ако заповедта за любов към врага е непосилна за нас – защо тогава Христос ни я дава? Или Той зле познава човешката природа? Или иска всички ни да погуби със Своя ригоризъм? Нали апостолът казва, че нарушителят на една заповед става виновен за нарушаването на целия закон. Ако аз съм нарушил един параграф от закона (занимавал съм се с изнудване, да речем), съдът хич няма да ми зачете, че не съм крал коне. Ако не изпълнявам заповедта за любов към враговете – каква ми е ползата тогава да си раздам имуществото, да премествам с вяра планини и дори тялото си да предам на разпятие? Аз съм обречен. И съм обречен, защото Старият Завет се оказва по-милосърден към мен от Новия с тази "нова заповед", която вика на съд вече не само някогашните "подзаконови" юдеи, но и цялото човечество.

Как тогава да я изпълня, ще намеря ли сили да послушам Учителя? Не. Но – За човеците е невъзможно, за Бога е възможно… Пребъдете в Моята любов… Пребъдете в Мен, и Аз във вас.

Знаем, че да се обичат враговете с човешки сили е невъзможно, Спасителят съединява със Себе Си верните, както клоните се съединяват с лозата, за да се открие и действа в тях Неговата любов. Бог е любов. - Елате при Мен всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя в Моята Любов и ще ви дам не тъй, както светът дава. Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще н а м е р и т е п о к о й за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Следователно, тази заповед на Христос е немислима извън участието в Тайната Му. Моралът на Евангелието не може да се отдели от мистиката му. Учението на Христос е неотделимо от църковната христология.

Само непосредственото единение с Христа, в това число и неосъдното причастяване с Него прави възможно изпълняването на новите Му заповеди.