Може би по-скоро: аксиоматично декларира / Религия и мистика / Православие

Не може да е "из_яви", понеже не може да се "из_яви", Неизявимото - Божествената Същност (Естество, Природа)

Бог е Един, с Една и Съща Божествена Природа в Три Ипостаси. Тази тайна на Бога е непостижима. Абсолютната непостижимост на Бога утвърждава преп. Симеон Нови Богослов, като казва: ”Бог - нито името, нито природата, нито образа, нито вида, нито личността, никой не е познал, за да каже, напише и предаде на другите”.

Християните вярваме, че всички лица или Ипостаси на Бога са р а в н и помежду Си по божествени съвършенства, величие, власт и слава, а именно - вярваме, че Отец е истинен всесъвършен Бог, и Син е истинен всесъвършен Бог, и Дух Свети е истинен всесъвършен Бог. Затова в молитвите си едновременно прославяме Отца, Сина и Светия Дух като Един и Същ Бог - Единосъщна и Неразделна Троица.

Да, ние сме призвани да станем участници в божественото естество...[1Пет., 1:4 ] Участието в Божествената природа обаче (сега чрез Евхаристията), е удостояването на човеци да станат богове по б л а г о д а т, което съвсем не означава, че , Божиите приятели стават равни - единосъщни с Бога по естество, нито това, че някога ще могат да видят Невидимото и да разумеят Непостижимото за разбиране - сиреч, Божествената Същност, Божественото Естество. "Бога никой никога не е видял" - и няма и да види, в Бъжествената Си Същност.

Пак да повторим : тук става въпрос не за каква да е същност и не за какво да е едино_същие, а за Божествената Едино_същност - една Тайна, която никога не ще Се разкрие пред тварите. Това е все едно да твърдим, че някой е удостоен да бъде РАВЕН участник в Божественото всесъвършенство, всевеличие, вседержителство, всеслава, и въобще на Абсолютното Господство, и на всичкото отгоре това да е било винаги и предвечно. Или с други думи казано, една т в а р, да бъде Бог по Естество, което разбира се е пълна безмислица още в зародиша на изказа си. Никой никога не е видял Абсолюта на Божествената Същност, нама и да Я види.

На въпроса за Божествената Едино_Същност, подлежащ на разискване на Първия вселенски Събор, православните гледали като на т а й н а, непостижима за човешкия ум, но същевременно изказвана в строго определено догматическо учение, според което Син Божий е толкова съвършен Бог, колкото е Отец: "Христос казал: "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30). С тези слова Господ не казва, че две единства съставляват една Ипостас, но че Синът на Отца точно и съвършено съдържа и съхранява Едно Б о ж е с т в е н о Естество, същото като на Отца, и нищо в Неговия Божествен образ не се различава от Божествения образ на Отца тъй, щото имаме Един Бог, а не двама или трима.

Към противниците на догмата за Единосъщието бихме задали въпроса: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух Един Бог ли Са, с Едно Божествено Естество, с Една и Съща Божествена Природа (Естество), Или Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са с р а з л и ч н и Божествени Естества ?

Ако някой изповядва, че са "с р а з л и ч н и Божествени Естества", то значи, че изповядва многобожие, понеже различието в Божествената Природа обуславя субордонация.

"Единосъщно (омоусион) е онова, което има същата същност като някое друго, бидейки различно от него по ипостас. Така е при човека и другите видове. Ако следователно нещо е тъждествено с нещо друго по същност, то не е тъждествено с това друго нещо по ипостас. И ако нещо е едно или единено с нещо друго по същност, то не е нито едно, нито единено с това друго нещо по ипостас. А като се различава от това друго нещо по ипостас, то е в единение с него по същност. Единението по същност е следователно онова, което свързва в една и съща същност много и различни по число ипостаси. Различие по същност пък има, когато става дума за същността, сиреч природата, която, като се запазва неумалена и неизменна, а заедно с това неслята и несмесена, образува с някоя друга по вид (природа) една съставна ипостас, без по някакъв начин да се стига до промяна на природните свойства на една или друга природа." свети Максим Изповедник

От Трите Ипостаси, единствено Син Божий освен Божествено естество, придобива и човешко - не както ние, човеците, а по свръхестествен начин - чрез Бог Дух Святий и чрез човек - Дева Мария. Тези Негови две естества са съединени неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно - тъй, че със съединението никак не се разтуря единството на двете естества, но - нещо повече - запазва се свойството на всяко едно естество и се съединяват в едно лице и една ипостас - не на две лица разсичан или разделян, но единият и същ Син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, .