За да не отплесне отговарящите в метафизични спекулации, въпросът дали съществува християнския Бог е удачно според мен да се преведе по следния примерен начин: дали християнските разкази за отношенията между Господ и грешниците ни вършат работа в интеграцията на отделните ни преживявания в някаква смислена цялост, която да ни мотивира да живеем, да се трудим, да общуваме, да обичаме, да се забавляваме, да градим.

Бог, Сатана, Ад, Рай, Грях, Праведност, Опрощение, Спасение, Свобода, Вечност и др. са думи-символи, които не описват някакви публично наблюдаеми неща или фактологически състояния на нещата. Функцията им е друга - да ни помагат да обединим възприятията, представите, действията си в някакъв що-годе подреден и предвидим режим. Това значи да имаш вяра, да живееш с вяра, да си вярващ човек.

И малко копи-паста от предишен мой "отговор" на подобен въпрос:

---
Моята апология на юдео-християнската традиция се основава на историческо-повествователния довод:

В сравнение с другите големи религиозни системи, само юдео-християнското свещено послание е историко-повествователно структурирано; всеки отделен детайл от Библията може да се обясни с (или редуцира до) взаимстване от съседни близкоизточни митологии и правни кодекси (вкл. шумерски, египетски, вавилонски), но компилирането, обвързването и разгръщането им като единна и еднопосочна свещена история е уникално библейско постижение; особено с присъствието на мотива/темата за изхода и похода на божия народ към обетованата земя.

Върху този мотив са изградени и новозаветните разкази за окончателното спасение в Иисус Христос; те попадат под рубриката "Всичко това стана за да се сбъднат Писанията."
---

Другояче казано, според мен базисните християнски разкази и думи-символи са твърде подходящи помощници да придадем някаква що-годе устойчива цялостност на живота си. Лично аз за себе си не съм намерил по-добри.

Обаче ако някой неоторизиран от Църквата самозванец те излъже, че тия разкази и думи-символи са напълно фактологични, изритай го в кокалчетата и го цапардосай с Библия по главата, защото те лъже мръсника и иска да ти е шефче, да те наставлява, да те евангелизира, да си утвърди разказваческото его за твоя сметка, да използва момента на твоята временна слабост за да те покровителства "духовно". Това е мотивацията на сектантите. Но сред православните християни, длъжен съм да призная, подобни досадници са рядкост.