|
Глишев, Назарий (не Азарий), и причастяване, а не причестяване!
Виж сега, става дума за едно тайнство (причастяването), което има и символно значение. То (тайнстовто) се състои от външна-обредно ритуална символна част и от вътрешно (същностно) религиозна, чийто мистичен смисъл би могъл да се нарече "свръхестествено макрокосмическо хранене с тялото и кръвта на Христос", което, в никакъв случай не може и не би трябвало да се ограничава само с претворените хляб и вино, които са такива не само в резултат на конкретните действия на свещениците по време на литургията, но и на вярата на причастяващите се. Става дума за принцип и начин на богообщение, който, обаче, е много извисен и условен. Формата на причастието, която се е утвърдила през вековете, е една подходяща УНИВЕРСАЛНА СТАНДАРТИЗАЦИЯ на идеята за свръхестественото макрокосмическо хранене с тялото и кръвта на Христос, за което споменах по-горе. Не би могъл да се намери по-добър вариант от така наложилия се, който да е подходящ за всички-и за клирици, и за интелектуалци, и зе широките народни маси. А въпросите за детайли и правила, които си обсъждал с монасите, имат значение в две насоки: едната е основателната дискусия да не би наистина да се профанизира и обезличи тайнството с честото му прилагане, и втората: използването и утвърждаването на приетия за оптимален стил на причастяване (честота и др.) има и смисъла на послушание и смиреност от страна на пасомите!
Моето мнение е, че истината по отношение на "четирите броя" причастяване за светските хора, и ежеседмичното такова, е въпрос на умереност и компромис, т.е. е някъде по средата, а също така, има думата, в случая и конкретния човек, евентуално и конкретния духовник! :)
|
Re: Редовното причестяване [re: glishev]
