|
Тази сутрин се вдигнахме с един приятел и отидохме на Плана. Минахме през Кокалянския манастир (ремонтът върви с пълна сила, браво на братята) и влязохме в храма. Попитах един от монасите там, отец Гервасий, дали мога се причестя, макар че съм изтървал литургията. Човекът искрено се притесни, излезе и след малко ни заведе при игумена, един впечатляващ на вид възрастен монах на име архимандрит Азарий. Явно моят идиотски въпрос им се беше сторил по някаква причина не просто идиотски, а направо тревожен. Старият игумен обясни, че според православното учение редовното причестяване не е за миряни. Трябвало, каза той, причастие да се взима четири пъти годишно около постите, а иначе - само при особени поводи. Изслушах го, самият той изглеждаше загрижен и очевидно смяташе, че ми казва нещо изключително ценно. Пък и честно казано, високата старческа фигура изглуждаше много внушително. Игуменът беше все едно излязъл от филм. Не фалшив, разбира се. Напротив. Изглеждаше и се държеше така, както трябва според въображението ми да изглежда един носител на достойнството на Църквата ни.
До него далеч по-младият и притеснен на вид отец Гервасий верноподанически кимаше. Картината беше наистина трогателна. Един възрастен монах, придружаван от свой лоялен духовен син просвещава младите глави на случайни гости в тънкостите на духовния живот.
Накрая добрият игумен (който напълно ме спечели с обноските си, признавам) заяви, че редовното причестяване на миряните е един вид механично действие, което принизява тайнството. Направо духовно прелъстяване и залитане по грешни схващания. Добави, че в Гърция и в други страни може и да се практикуват такива неща, но че нашата Църква не ги приема по обяснените причини, а свещениците, които приканват миряните към често причестяване, се водят ненужно по чужди примери. Етнофилетист, казах си. Чудесно! Обичам етнофилетизма. Бас държа, че добрият старец тачи свято паметта на дейците на българската Екзархия, щом така смело говори за ненужността да се следват чужди примери. В този момент бях готов да го разцелувам.
Накрая все пак игуменът каза, че редовната, даже седмичната изповед, е нужна. Явно това не смяташе за механично действие. Учудих се малко, че едно тайнство може да се практикува всяка седмица, а друго, също насъщно - само няколко пъти в годината - но си казах, че той разбира тези неща по-добре от мен.
Разпита ни накъде сме тръгнали (отивахме към село Железница), прати отец Гервасий да ни налее вода, предложи ни кафе a la turca, което ми се стори някак си съвсем уместно - не очаквам по манастирите да се наливат със силно еспресо - благослови ни и ни изпрати по пътя. Беше си силно преживяване. Не си говоря всеки ден с монаси, пък и впечатленията ми се изчерпват с неприятните персони от Рилския манастир, които според мен мърсят расото.
Тук пред мен имаше ангажиран, сериозен стар мъж, който ми каза неща, които очевидно намираше за важни. Няма как да не му бъда признателен. Друг е въпросът доколко моят ум схваща добре всичко, което чу. Целият разговор не продължи много дълго, пък и през повечето време с приятеля ми слушахме и кимахме учтиво.
Разказвам това тук главно заради приятното чувство от това неочаквано внимание и загрижеността на стария монах. У мен, разбира се, има въпроси, но не исках да се натрапвам на човека с нахалството си. Свикнал съм да се причестявам седмично. Досега свещениците (а понякога и епископите), при които съм слушал литургия, винаги са приканвали миряните към причастието. Явно и по този въпрос, както и по толкова други, има разногласие между служителите на Църквата ни. Предполагам, че поне тук въпросът е принципен - редовно причестяване за изграждане на богомолска култура и навици срещу рядко причестяване за издигане на авторитета на тайнството. Смятам, че никога не съм взимал причастието разсеян или в неуважително състояние. Все пак, старецът изглеждаше строг и категоричен (без да е бил по някакъв начин груб). Факт е, че това, което той и отец Гервасий казаха - че сме недостойни за причастието по принцип, ме развълнува. Същевременно по сборниците с канони пише черно на бяло, че при три пропуснати недели мирянинът, който не е взел причастие, може да се смята за отлъчен. И като знам това, досега ми е било неприятно да пропускам тайнството.
Не знам какво да мисля по въпроса, но и не се притеснявам особено точно от това. Каквото видях от игумена, говори само в негова чест. Той извърши своето с най-добри намерения и остави у мен невероятно впечатление. Сигурно е, че независимо кога пак ще се причестя - дали след седмица или в началото на следващия пост (а не спазвам особено усърдно постите), ще се сетя за Азарий и това ще направи тайнството още по-хубаво. Моето днешно причастие беше кратката среща с този забележителен мъж. Бог да го пази!
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...Редактирано от nabludatell42 на 01.07.16 18:02.
|
Редовното причaстяване
(Недообразован)
