Следва да направя уточнение, след като prokimen е цитирал "мое мнение", което не отговаря точно на моето мнение. Никога не съм пренебрегвал, подценявал или омаловажавал изповедта. Изповедта и необходима и изключително важна за духовния живот на християнина. Само твърдя, че изповедта не е изрично условие за допускане до причастие. Изповядваме се, когато имаме необходимост от изповед, когато имаме конкретно какво да изповядаме, а не защото утре ще се причастим. Причастяваме се на всяка Литургия. Както изповедта не бива дъ бъде формална, така и присъствието на Литургия не бива да бъде формално. Евхаристия без Евхаристия е формално. Духовният пастир трябва да насърчава пасомите си в еднаква степен към редовен пост, редовна изповед и редовно причастяване. Но без да измисля и налага пости като условие за допускане до Причастие. Който спазва постите, установени от Църквата и се изповядва редовно при нужда, също така трябва и редовно, т. е. на всяка Литургия, на която присъства, да се причастява. Евхаристията се служи единствено заради Евхаристията.
Презвитерът не бива да се превръща в стражар или цербер. След като е повелил "пристъпете", не бива тутакси да скрива Причастието в олтара само за себе си. Това е антиевхаристия.