Смятам, че Константинополската Патриаршия така или иначе не е имала никакви права в управлението на работите на Българската Църква нито преди, нито след падането на Търново. Българите са имали и имат свой богослужебен език и свои духовни нужди, които е трябвало и трябва да бъдат посрещани от български йереи. Българите са имали толкова нужда от гръкоезични митрополити по време на нашествието, колкото от китайски порцелан.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...