|
|
| Тема |
 Re: от православие.бг [re: glishev] |
|
| Автор |
Prokimen () |
|
| Публикувано | 15.08.09 18:50 |
|
|
|
Благодаря Ви за жертваното време да изчетете отново преповторените ми размисли.
Никога не съм бил против честото причастие и както споменах, всякога съм го препоръчвал. Реакцията ми е по-скоро срещу опита за изкуствено налагане на причастие при всяко литургийно черкуване. Това намирам за опасно. Нека се препоръчва често и все по-често причастие, но с благоразумност и отговорност за душеспасението.
Колкото до:
В отговор на:
Предполагам, все пак, че ако някой често взима причастие и това го навежда на смирени размисли, умиление и внимание към текста на литургията, това също може да се превърне в път към спасение.
смятам, че е напълно възможно, но не толкова заради честото причастие, колкото поради честото черкуване, подразбиращо молитвеното ни участие в него и при условие, че свещеническите проповеди целят не толкова да "отбият номера" или засвидетелстват личностната ерудиция на свещеника, а по-скоро и най-вече разбуждане на съвести, включително и на собствената.
Струва ми се, че будната съвест може да е своеобразна гаранция за следване пътя към спасението. И да съгреши човек, благодарение на будната си съвест, той ще намери сили да принесе плодове на покаяние.
Ако съвестта ни е приспана и няма кой да я разбуди, боя се, че причастието не би я събудило. Ако човек няма реална представа за греха и неговото влияние върху душата, то едва ли причастието само по себе си ще ни направи наследници на вечността.
Единствената ми критичност по отношение на честото причастие е да не се придава магична сила на тайнството и с това често причастие да не направим живота си безразличен към греха в ежедневието ни. Действително се боя, че всеобщата неграмотност ще оприличи благодатта с магизма. Ето защо предпочитам забавеното бързане на литургичните реформи.
Редактирано от Prokimen на 15.08.09 18:57.
| |
| |
| 
|
|
