Практиката в различните поместни църкви е различна. Моето скромно мнение е, че постът сам по себе си не ни прави достойни за причастието. Предполага се постът да е своеобразно средство за самовглъбяване, но реалността е различна за всеки един.

Ако спазвате църковните установления за постите, не виждам причина за допълнителен пост.

Ако човек сам почувства потребност от особено въздържание, това си е негово лично решение.

Не вярвам някой свещеник, който не служи и има желание да се причасти, да е постил цяла една седмица или три дни или дори един ден.

Мисля, че благоговението ни пред Бог и светинята е индивидуално и то определя духовната ни дисциплина, ако тя се отличава от тази, наложена от църковните правила.