Не е задължително. Постът, изповедта и причастието са различни неща, друг е въпросът какво разбираме под тайнството покаяние. Единственото условие за причастние е човек да се примири с ближния. Питай свещеника дали пости, преди да се причасти на всяка литургия. Свещениците се опитват да запазят сакралния характер на тайнството поради западналия ни духовен живот, затова ни налагат извънредни пости. Случва се да не дават причастие: "да не ти е супа", "не те познавам", "сега не се пости, не може да се причастиш", "нарушаваш църковните установления", "не може нсяка неделя" ит.н. Изповедта в днешния си вид е свързана с монашеската практика на "изпитване на помислите" пред духовния старец. В древната църква са се изповядвали "един другиму".
След тези няклко реда очаквам градушка от критики, въпреки това, смятам че камъчето е права. Е, една седмица извънреден пост не е проблем, ако се причастявам веднъж годишно или само през пости. Ако искам по-често, обаче, а се налга да бачкам здраво, какво трябва да направя?
Всъщност проблемът не е в честото или рядкото причастяване, а в готовността за приемане на "Тялото и Кръвта".