"""Е, не е точно така. Аз мисля, че човекът е добронамерен ... все пак не крие обичта си към свещеника от детството си. Както и афинитета към вярата по принцип."""

Аз пък смятам точно обратното, съгалсявайки се с това: че всички пътища, водещи към ада, са постлани с наглед добри намерения.

"Мерси" казвам аз, скъпа анн, на такава добронамереност, и на такъв афинитет.

Тези, най-малките, които в бъдеще ще прочетат тази негова "беседа", ще запомнят от нея най-вече едно: че "попът" си е просто една черна, окаяна, пълна със страсти душица, незаслужаваща никакво внимание.

Ако се вслушаме в този разказ и го приемем, то значи да се поддадем на злите внушения, чиято цел е : и ако да влезем понякога в храма, то ще е да задоволим нашия егоцентризъм: ах, колко сме праведни, ах колко другите са грешници, начиная от "чернодрешковците".

Не се заблуждавай, анн: "носталгията" му по "поп Лазар" е носталгия по детството му - нещо подобно, както носталгията на онези стари комунисти, които гласуват чинно за БСП поради "доброто старо време", а не поради това, че са напълно съгласни с политиката на БСП, жигосвайки съвестите си, подгъзвайки индиерктно на ДПС.

Истина е, че човек по-лесно се поддава на изкушенията, отколкото да върви по тесния път - по-лесно е да се поддаваме на гъдела на ушенцата ни, нежели да слушаме съвестта си.

То, за да оправдаем безумието на статуквото си, до какви ли не шикалкавещи гимнастики не бихме достигнали, опитвайки се да ги представим пред другите като добри намерения, заглушавайки и притъпявайки съвестите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 09.07.09 19:30.