Благодаря ти за думите. Но не бързай за иконите. Аз съм стар и доста съм пропрочел по тези и други въпроси, преди да повярвам твърдо и правилно. Пускам ти текстове от разговори тук по твоя въпрос, който неправилно си изтълкувал, на база на непълна информация. Прочети ги внимателно:
367 свети отци са въвели догмата за иконопочитанието на Никейския събор през 787 г., който звучи така:
Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.
Хубаво е да се види как се е раждала всяка икона. Ето например, св. Иоан Златоуст в похвалното си слово за Мелетий, епископ Антиохийски, казва че вярващите в Антиохия толкова обичали своя епископ, че кръщавали децата си с неговото име, Мелетий. Призовавали го в молитвите си за застъпник пред Бога и така се отстранявала всяка страст и греховен помисъл. Името му се чувало навсякъде - на пазара, на площада, на полето. Но християните обичали не само името му, но и святото му тяло. Затова рисували образа му по стените на домовете си, отпечатвали лика му на пръстени, слагали образа му на различни места, така че не само да слушат името му, но и да се утешават с образа му за неговото успение.
Още преди да умре, християните запечатали лика на Свети Симеон Стълпник в икони. Чудотворството му и славата му привличали при него християни от целия християнски свят, а икони - образи с лика му се продавали в Рим, за да пази и онези, които нямали възможност лично да отидат при него.
И така зад създаването на всяка икона е стояла лична история, личен контакт с даден светец, светостта на който е била засвидетелствана от любовта и доверието на хората... Жена получава помощ от някой светец и понеже надали някога ще може пак да отиде при него, поръчва да се изрисува образа му, за да го отнесе в дома си. Някак естесвено молитвеният контакт е продължавал и в дома и вярващият дори не си е мислил, че се моли на образа, а не на светеца, живия спомен за който пази в паметта си... Естествено, всичко може да бъде профанизирано. Това се случва и с иконите - през по-късните векове, в навечерието на иконоборческата криза много вярващи започват да гледат на тях като на амулети, имащи силата си в самите себе си. Чувството за лична молитвена връзка в любов с изобразявания човек се губи и се замества с едно чувство на страхопочитание пред свърхестествените сили на иконата като предмет. Любовта между две личности – молещият се и светеца, се подменя с потребителско отношение към иконата, от която вярващият търси някаква полза, която по естествен път не би могъл на получи. Това отношение ражда различни неправославни по дух практики и редом с други политически и културни причини дава повод за избухването на иконоборческите спорове.
На 7-ия вселенски събор са анатемосани иконоборците и всички , който не почитат Светите Отци.
Здравеите!Занимавам се професионално с рисуване на икони и темата ме заинтересува.
Много првославни христиани не знаят как да защитят иконопочитанието, както и не знаят как правилно да отдават подобаващото служение на иконите.
На първо място, иконопочитанието не противоречи на втората божия заповед,защото иконите не са идоли и кумири,иконите са образи, които не са идентични с първообраза,те само ни напомнят за него Както пазим снимка на любим човек и когато я погледнем мислите ни се насочват към него, без обаче да приемаме снимката за самия човек,така и иконата ни насочва мислено към Бога, към светиите към Богородица, и всички наши небесни закрилници.Кланяйки се на иконите ние се покланяме на първообраза, които стои зад тях
.
Освен това от гледна точка на христианската догматика иконата е свидетелство за това че Синът Божий е станал Син Человечески, че словото е придобило плът, или с две думи свидетелство за Боговъплащението.
Относно иконоборческата ерес тя възниква във Византиа през 7-9 век (както всички знаем) и е поддържана от правителството и част от духовенството. Непосредствен повод бил стремежът на византийските императориЛъв Исавър,Константин Копроним и Теофил да обединят христиани и мюсулмани в една единна религиозна общност. Естествено пречката те виждали в иконопочитанието категорично забранено в исляма.
Според учението на св. Отци на иконата имаме образ на първо_образ, т. е. изобразява се л и ц е, а не природа. “Иконата е израз на една ипостас, а не на една природа”- казва св. Теодор Студит.
Христос не може да бъде изобразен с Божествената си природа. Еретиците иконоборци поставяли въпроса на православните иконопочитатели през VІІІ век така : Как изобразявате Христос на иконите - с божествената или с човешката природа?
Св. Отци категорично отхвърлили самия въпрос, зададен по този начин. Защо? Защото в него има уловка: ако кажат: "изобразяваме божествената природа" - това е нон-сенс, Божествената природа или същност не подлежи на изобразяване, а и в христологически контекст това би означавало монофизитство. Тогава остава втората възможност: "изобразяваме човешката природа". Отговаряйки така попадаме в капана на еретиците иконоборци, които веднага ще ни обвинят в несторианство. (по този въпрос говори и дякон Кураев в книгата си "Към протестантите за Православието" :
Затова светите отци ни учат боговдъхновено, че на иконите изобразяваме не природа, а л и ц е, и връзката между образа и първообраза е в и м е т о на иконата (или по-точно казано - в молитвено призованото име), а както знаем само името може да бъде референт на личността.
Сами по себе си текстовете в свещените книги на Библията са икони, понеже в една или друга степен ни карат да си представяме някакви с в я т и образи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Изх. 20:4
4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
Както виждаме е збранено всякакво изображение - включително на жени и на мъже. Напомням ти от Втор. 4, 16:
16. да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена,
17. лик на някой добитък, който е на земята, лик на някоя птица крилата, която хвърка под небесата,
18. лик на някой (гад), който пълзи по земята, лик на някоя риба, която е във водите по-долу от земята;
19. и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе.
Хайде, извади си личната карта и ми кажи какво има на снимката - мъж или жена? Буквално ти си "нарушител/ка" на тази заповед, защото има изображение на човешко лице.
За успокоение ето още един цитат, ако буквално гледаме на текста, където сам Господ е бил "нарушител" на Своята заповед да не си правим изображния на някоя гад, защото е заповядал да се излее изображение на змия:
Числ. 21, 8-9:
8. И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
9. И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.
Иезекиил е видял небесен храм, в който имало различни изображения на херувими с човешки лица и с крила т.е. в птичи облик.
Иез. 41, 17-19
17. От горнището на вратата, както отвътре в храма, тъй и отвън, и по цялата стена наоколо, отвътре и отвън, имаше резбарски изображения,
18. бяха направени Херувими и палми: палма между два Херувима, и у всеки Херувим - две лица.
19. От едната страна към палмата имаше обърнато лице човешко, а от другата страна към палмата - лице лъвско; тъй беше направено наоколо в целия храм.
и още много дълго може да се коментира - но на 7-ия вселески събор преди около 1200 години са дали доказателства по-умни глави от мен на този въпрос.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
През апостолските времена, когато е писана библията се случило следното:
Св. Вероника е подала на Христос по пътя към разпятието на Голгота кърпа, за да избърше лицето Си - и след като Спасителя е върнал кърпата - на нея се изографисал неръкотворно Неговият образ. Който до сега има хиляди репродукции и олтарите на храмовете са украсени с него (Св. Вероника е била посечена с меч за това).
Друго интересно доказателство е Торинската плащеница - има много хубав филм за нея. Чрез най-новите научни методи - изследващи единствено и само материята се появява образът на Христос. Чрез ренгенова ретроскопия се изобразява лицето и тялото на Христос. И ние виждаме как е изглеждал Той. Тялото Му е било намазано в миро и то се отпечатало върху плащеницата, запазена в Торино. Може всеки да се запознае с образа, като външен вид на Спасителя.
Светското образование на Св. Евангелист Лука е доктор по хуманна медицина и художник. Той е първият иконописец - още през апостолско време е изографисал Света Богородица с младенеца - наречена "Чудотворната Йерусалимска Св. Богородица". Нейно копие, нарисувано 30 години по-късно беше и в България - излъчваше благоухание и мироточеше. Станаха и много изцеления на болни, т.е. чудеса.
Дякон Андрей Кураев е писал една полезна статия за тебе:
http://www.kuraev.ru/ikona.html
кейв - тъжното е, че сам си противоречиш - херувимите са от небесното царство - при Бога, там където са и светите отци в момента.
Дякон Андрей Кураев е писал една полезна статия за тебе:
Тъжното е, че сам си противоречиш - херувимите са от небесното царство - при Бога, там където са и светите отци в момента.
ти си писал:
" НО никъде не пише на тези херувими по стените да им се отдава каквато и да било почит ... "
Кой говори за почитане на дървото или камъка от иконите? Кой се кланя на идоли, а не на Бога от православните християни?
Говорим за образи - на светии и на Бога, а не за идоли.
Тъжно по-скоро е твоето отношение. Ти си се напил с "мътна вода", знаеш по подразбиране, че иконите са "идоли"?! това е твоят извор. Кристалните извори - православието може да утоли твоята жажда и копнеж по Бога. Бил си жаден и си се отровил и сега се изправяш срещу Вседържителя, като богохулстваш. Иконоборството е грях.
Нима не признаваш великият светец Иоан Златоуст и Светия Дух на Вселенските събори, включително и Седми?! Това изречение е мое.
|