|
БЪЛГАРИТЕ – ЕНИЧАРИ НА САТАНАТА!
Това заглавие звучи страшно, но за съжаление е истина! Както пеленачетата са били изтръгвани от ръцете на своите български майки от турските войници и след това са били възпитавани като войници-еничари на султана, и после с радост са убивали своите бащи и майки, братя и сестри, така и ние като деца бяхме изтръгнати насила от ръцете на своя Баща Бог Христос и бяхме възпитани в омраза към Него и в любов към Сатана!! Това наистина е страшно, но наистина това е истина! И крайно време е всеки българин да го разбере и да го осъзнае. И да направи... необходимото.
Ако отворим Речника на чуждите думи в българския език, за думата “еничар” ще намерим две значения: 1-во – турски войник от християнското население, и 2-ро значение - жесток човек! И ние се чудим защо сме станали толкова жестоки днес?! Та ние сме еничари на дявола! И по определение трябва да бъдем жестоки! И ние сме жестоки, с много малки изключения. За тия, които служат на Христос и Църквата, а не на дявола и сатана.
Мнозина веднага ще кажат: Аз служа на Бога, а не на сатана. Но как служиш на Бога, когато не почиташ Църквата и Причастие не вземаш? Христос е казал, че които не вземат причастие, не ще имат в себе си живот. Тоест, имат в себе си смърт и сеят около себе си смърт! И веднага един пример, за да стане ясно това. Нецърковните хора спокойно правят аборт, неразбирайки, че това е убийство на собственото си дете. И живите им деца, по Божие допущение, нямат нужното почитание към своите родители, а имат отношение към тях, точно като към убийци! И понеже почти няма семейство без аборт, то почти няма и семейство без убийци! И то изключително жестоки убийци – на собствените си деца!
†
Аборт – убийство! Хората изчисляват
и в зародиш убиват телцето,
че скъпо ще им е детето...
Страшно е, но е вярно. Още при зачатието плодът получава душа и тогава започва оформянето на тялото. Има един интересен случай в Гърция. В едно семейство с три деца жената забременяла, и родителите, макар да са били вярващи, отишли на лекар да направят аборт. Но и лекарят бил също вярващ и ги попитал: “Какво – не искате повече от три деца?” “Да” – казали те. “Добре – казал той – тогава най-добре ще е да убиете едно от трите си деца (най-правилно е най-малкото), за да може този плод да се роди и да приеме свето Кръщение (за спасение на душата)”. Ужасени родителите разбрали какво са искали да направят и се отказали от аборта.
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява” (Лука 11:24), казва Христос. А великият Апостол на любовта, св. Иоан Богослов: “Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата (1 Иоан 4:7). По тези думи на Апостола, огромното множество от българите са в духа на заблудата. Вместо да са раби Христови, както си мислят, те са роби, жестоки еничари на сатана!
И доказателството за това са пред всички нас – жестокостта на родителите към децата, на децата към родителите, жестокостта на децата към децата – примерите са толкова много. Жестокостта ни залива от всички страни, и не само от медиите – водачите на моторни превозни средства избиват пешеходците, а и сами себе си убиват по един жесток и трагичен начин, и ние се чудим и се питаме ЗАЩО? Наистина защо в Швейцария при автомобилни катастрофи за една година загиват 5 човека, а у нас 1000? И ние се чудим и питаме ЗАЩО?
А отговорът е прост и ясен. Ние отдавна сме жестоки еничари на сатана! И следва логичния въпрос – какво да направим, та вместо еничари на сатана, да станем раби Христови? Труден, много труден отговор. И никой засега не е отговорил точно. Аз ще се опитам с Божия помощ да отговоря правилно.
Съгласно думите на Христос: “Без Мене не може да вършите нищо” (Иоан 25:5), става напълно ясно, че са напразни нашите днешни усилия за по-добър живот без Христос. А и от Стария Завет знаем: “Проклет е всеки човек, който се надява на човек”. На кого се надяваме в нашите земни проблеми – нима на Бог Христос? Не, надяваме се на човеци и затова сме проклети и нещастни. Христос е казал: “Аз съм пътя, истината и живота”. Без Христос ние не сме в пътя, а по урвата, не сме в истината, а в лъжата, и не отиваме към Живота, а право към Смъртта.
Без послушание на Христос и Църквата, за Която е казано в Завета, че е Тяло Христово, ние не можем да се надяваме на нищо добро, нито за нас, нито за нашите деца, нито за окаяната ни грешна земя. Точно обратното – без специалната закрила от Бог Христос, чакат ни още по-големи градушки (до 42 кг. едното зърно!, според Божието слово), суши, земетресения и смърт – жестока смърт. Ние сме жестоки еничари на сатана и ни чака жестока смърт! Чака ни небесен огън, който ще изгори цялата земя, по подобие на Содом и Гомор, предсказан в Откровението (21:1): “И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше”. “Тъй ще туря край на разпътството в тая земя” Иезек. (23:48) – казва Сам Господ Бог!
Страшно е Божието Слово, но кой днес се плаши от Него? И защо не се плаши? Защото не вярва, че има Бог, и че Библията е Негово Слово. А защо не вярва? Защото родителите му са били еничари на сатана, без да разбират това, и със своя атеистичен живот, на дело са го възпитали като себе си – и той е станал енирчарче на демончетата... А държавните мъже говорят, че не трябвало да се въвежда вероучение в училищата. А как биха повярвали в Бога децата, учениците, студентите, приели от родителите си и от обществото атеизма като желязно правило в своя живот?!
И кръгът страшно се затваря! Политиците, почти всички еничари на сатана, не позволяват на божествените ни деца и ученици да познаят Бога и да служат на Бога, а искат да служат като тях на своите демонични страсти и да радват невидимите демони. Какъв ужас! Че толкова ли е страшна истината, бе братя, българи? Бог Христос ни е спасил даже от смъртта, ако повярваме в Него и ако се кръстим и се държим за Църквата, като Кораб на Спасението. И за съжаление, за нас няма среден път – или сме с Христос и отиваме на вечен живот с Него, или оставаме еничари на сатана (макар даже мнозина да са кръстени) и отиваме на вечна мъка с него. Какво да изберем – да слушаме себе си и своите греховни пожелания, поради безпросветност и духовна тъма на обществото, да извършваме спокойто седемте смъртни гряха – сладките прелюбодйства и блудства, сладките кражби и измами, да ядем и пием, че утре ще умрем, и наистина да отпаднем от записаните в Книгата на Живота от Христос. След Първата ни смърт, да получим Втората смърт, която е вечна смърт в огъня на ада, колкото и да не ни се вярва. Или да повярваме на Словото Божие.
Бог е Любов, но Бог е и Правда! Духовното просвещение, от което сега обществото ни като цяло е лишено, може да ни донесе огромни ползи и Божии благодеяния. Хората биха се погрижили не само за добър живот днес, а преди всички, биха се постарали да не огорчават Бога, и биха Го търсили в Църковното Причастие и това би ги спасило от греха и сатана. Нима родителите биха извършвали аборт, знаейки, че убиват своето дете, нима и лекарите биха извършвали аборт, знайки, че участват в убийство?! Не! Не и не! Никога! Същото е и за всеки друг грях, носещ земни печалби. Нали Христос каза, че няма да имаш полза да придобиеш целия свят, цялото злато на света, ако повредиш с това на душата си! Кой би тръгнал да печели с измами и лъжи, ако знае, че ще прогневи с това Самия Бог! Ако знае, че всеки негов грях, грешна дума и дори грешна мисъл, се записва на небето и за това ще му се потърси сметка, ако не се покае за този грях пред грешния свещенослужител (безгрешен е само Христос!).
Духовното просвещение би променило изцяло нашия живот. Нашият ден би започвал с молитва към Бог, нашият път би започвал с църковна молитва за успешен път, и тогава ще се види, че катастрофират само тия, които са тръгнали без молитва... Ще се види, че които постят църковно изобщо не се разболяват, и тези, които са болни, дори от рак и други нелечими болести, с молитва пред чудотворни икони, с лекота се излекуват напълно и си спестяват стотиците хиляди евро за операции в чужбина.
Огромни благотворни промени биха настъпили в държавата ни, ако всички духовно се просветят. Което включва не само задължителното Вероучение за деца и ученици и студенти, но и безплатни курсове за просвещение на работници и служители, пенсионери и дори професори. Те са професори в тясната си специалност, но в духовното си просвещение те са първолаци... Инвестициите в духовното просвещение ще имат огромна възвръщаемост!
В заключение ще цитирам невероятните думи от църковния “Символ на Вярата”: “Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”! Които се смеят на тези думи днес, утре, когато наистина мъртвите възкръснат и застанат на Страшния съд, ще се разплачат!
Господи, виж окаяното ни състояние и направи още едно чудо – от жестоки еничари на сатана, превърни ни в благи раби на Христа, Твоят Син! Амин!
11.06.2009 г. Тимотей Митев
Тази статия написах за някой вестник - копирайте я и я пускайте на всичси възможни места за публикация. Може пък някой да я публикува!
|
Българите - еничари на сатана!
