|
Нестинарство...
Нестинарство е разгърнат обичаен комплекс, чиято кулминация е танцът върху огън. Нестинарство е сбързано с култа главно на Св. Константин и Елена и прикрепено към техния празник (21 май). Изпълнява се в отделни села от причерноморския район на Странджа. Основните изпълнители - нестинари - са мъже и главно жени, чиито способности (според някои изследователи) се предават по наследство. Названието се извежда от „ищинари" - „нещинари" - вещ, т.е. който знае; от гръцките думи „нестеа" -пост, или „нестиа", „стиа" - огън. Главната нестинарка, смятана за „сестра на светока", е най-възрастна, играе най-дълго бърху огъня, предсказва най-вярно. Тя определя векиаин, питроп измежду почитаните селяни, за да се грижи за свещените места и обредните предмети в тях. Около всяко нестинарско селище има конак-параклис, посветен на св. Константин (някъде са два - и на св. Илия), в който се пазят иконите и празничните им премени, както и свещеният нестинарски. тъпан. Конак може да има и в къщата на главната нестинарка (или нестинар). В землището като свещени се знаят още лечебни извори аязма (с дървени постройки танастирчета при тях) и големи вековни дървета.
Независимо от известни варианти на протичането, нестинарският комплекс включва няколко основни момента. Един от тях е обредното обхождане на свещените места в землището или на селските домове. Нестинарското шествие, начело с пременените „опашати" (с дръжки) икони на св. Константин и св. Елена (носени от три момчета в пубертетна възраст или момци), се движи заедно с векилина с кандило и червена кърпа и музикантите с тъпана и гайда. Особено място се отрежда на обредното отваряне на аязмата. Почистването им започва след Великден, някъде на Еремия, а на Константин и Елена с водата от извора се извършват обреди за очистване и освещаване - измиват дръжките на иконите, мият се и пият за здраве. Винаги се прави жертвоприношение. Общоселският курбан (бик, овца) се коли при аязмото, в двора на конака, при църквата в селото или под вековно дърво. В жертва се принасят и обредни хлябове, украсени с изображения на слънчеви символи. От курбана за св. Константин се раздава на всяка къща - за здраве и плодородие. Колят се и курбани, обречени след прекарана болест или премеждие. Жертвоприношението се схваща като начин за измолване покровителството на светеца, а общата обредна трапеза е средство за приобщаване към него. Курбанът е съпроводен с хора под звуците на музиката, като нестинарите започват своите игри. Привечер всички отиват на площада, където от горелия през деня голям огън е разстлан кръг жарава. Тук продължават хората (на три или девет кръга). При съпровода на нестинарската свирня и думкането на тъпана нестинарите изпадат в особено екстазно състояние и „прихванати", нагазват боси в огъня с иконата на светеца в ръка. Нестинарските игри върху огъня са след залез слънце и особено в полунощ, когато главната нестинарка в ролята на магически посредник между светеца и хората изрича своите предсказания. Обичаят завършва с обредна трапеза в конака, на която са само нестинарите, векилинът и онези, които са обрекли курбан.
И ще познаете Истината и Истината ще ви направи СВОБОДНИ !!! / Йоан 8:32 /
Редактирано от п_o_п_e_т_o на 23.04.09 18:08.
|
Християнско ли е нестинарството?
