За съжаление не съм съгласна. Дръж ума си в ада. Това говори ли ви нещо.
Ако ми захаросвате нещатаа с прекрасни и мили думички незнам как ще се чувствам когато ми се случи нещи от което сърцето ми да стене. И да искам да захарросам с думи случката за да ми олекне. Не са нужни само хубави думи, тях всички можем да редим, не ни е нужен и песимисъм, защото той до отчаяние може да ни доведе. Нужно ни е да израстваме в една трудна среда, за да се научим да опазваме себе си, а не да ставаме лигльовци, каращи със 200км в час понеже всичко е розово около главата им. И на първия стълб да си затрием главата. Лошото е, че с това и душата затриваме.
Блаженни нисшите духом, защото тяхно е царството небесно.
Аз имам въпрос към вас с това последно мое изречение.
ЗАЩО??? Защо точно нисшите духом са блаженни, а не положилите много усилия да станаат на тази земя доктори, доктори на наукия, адвокати, нотариуси, професори. И те са положили труда си и може би са дали живота си за да станат такива или в името на професията. Но дали всички те ще последват пътя на спасението си.
И ето сама се убедих, че колкото по незнае човек, колкото по неграмотен е за нашата цивилизасия и изградена система от измислени и нагласени принципи, толкова по мъдър е. Първо, в такъв човек гордост-няма, той дори не вижда смиссъла в нея, алчност няма той си е без париживял, тщеславие пък за какво ще му е. Желания също няма, за клюкарство абсурд-нямат толкова дар слово, че да знаят как да манипулират ситуациите.. Но ако седнеш и му говориш -едно, че умее да те слуша и второ казва две думи, но ги казва на място. И в тези две думи, от него осъждане няма,а ти казва кое е правилното като общо за всички.
Аз имам среща с поне 3 -ма такива хора в живота ми, невероятно е усещането да си до тях и всеки път нуждата да си до тези хора те тласка към тях.