Да разбрахте. Аз бях чела също това разказче някъде из православните книжки които майка ми носи от библиотеката в храма Св Николай в Плевен. Много добре си го спомням. И вчера сутринта преди изповед и причастие се замислих именно върху това. Дали и аз не греша, дали и аз не допускам гордостта да надделее само защото полагам повече усилия. Но и така да е, то точно това се изисква от мен и аз нямам право да се възгордявам. Защото може да дойде и видов ден в който и аз да падна. И е идвало, но аз начина го знам и по точно го научих с времето. И този етап просто и те трябва да го преминат, защото той им дава много ценни съвети.
Но какво става наапример, ако вместо да положим усилия, когато усещамее, че нещата не вървят или, че ни се изплъзват, ние речим да си я караме спокойната и мързеливата успокоявайки се с най различни вътрешни убеждения, които да ни дадат основание, именно да мързелуваме.
За молитвите отдавна съм се сетила и много често ги въвеждам един по един, в зависимо с кого съм точно, в някоя църква при удобен момент.
Старая се да се моля за тях и ще се опитам да си го създам като практика.
а ти не се сърди, че хората не те разбират.
Това е тяхното мислене, това е етапа на всеки един от нас до който е стигнал. Във всяка твоя дума, на всеки разумен човек ние трябвва да търсим дълбокия смисъл. В твоите думи Тимотей смисъла се усеща много силно, ти говориш като светийте, за чиито вживот са написани многобройни првославни книги.
Може би спора в който влизате, не е с точно използваните думи, за да може да се вникне в пълния смисъл на това което изразявате.
Но аз те разбирам. Ти не описваш нещата със захаросани думички,а това не се харесва на нащето суетно мислене. Всеки обичаа радостите и драгосстите, но никой не обича мъката. а ти представяшш нещата именно в тази светлина, защото реално мъката, злото, лошото върви ръка за ръка с доброто и щастието. И именно за това всеки ден трябва да се молим на БОГ. За да ни пази, когато доиде момента на страданието и то да е такава доза, че да е поносимо за душата.
Моят мъж ми е казал, нещо, което и той със сигурност е разбрал като се е ровил да научи нещо повече, че Бог няма да ни даде изпитания, които неможем да понесем. И много често се сещам за това.