Виж, въпроса тук не е до видения и гласове. Приемам това, че ако преди да заспиш си помислиш за някой или просто се задълбочиш да мислиш нещо и след това го сънуваш-да възможно е и на теория го пише. И наистина, може би от липсата на баща ми и мъката по него след смъртта му в момента в който мислех за него, аз задължително нещо сънувах още същата вечер. Но сега беше различно. Аз въобще не съм го помисляла. 10 години минаха от смъртта му и със сигурност е имало дни в които не съм се сещала за липсата му. Все пак млад човек съм, изтъкана от грехове и всекидневно занимаваща се с какво ли не. Но просто деня преди да го сънувам, болката беше ужасна, пронизваща, а аз реших да прилагам и самолечение, само за да стане по търпимо. И в един момент се явява той, не друг, или защо не друг починал, а той и се опитва да облекчи болката ми с масажи по лицето точно там където ме болеше.. Не е възможно просто да халюцинирам или да съм имала видения защото преди това съм си представила, че точно той облекчава болката ми.
Но всеки го вижда и преценява това през различен ъгъл.
Но мога да кажа какво вътрешно усетих след това, когато започнах да се опитвам да пресъздавам съня и да си спомня всичко. Което също рядко ми се случва.
Две неща, закрила от баща ми и затвърдяване на вярата ми и по силна вяра в БОГ. Защото съмнението в мене винаги се прокрадва, особенно когато си задавам въпроси на които никое човешко същество не може да ми даде отговор.