Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - / Религия и мистика / Православие

чисто."

"""Даже казват, че по време на пости не бива да му отказваш интимна близост и после ще го изповядаш като грях """

Православното разбиране е, че сексуалното желание и удоволствие е милостив дар на Бога към падналите Адам и Ева, за да могат да преодолеят смъртта. Брачното ложе е чисто, а въздържанието дори по време на пост трябва да е по взаимно желание. "Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане".(1 Кор. 7-5) Тоест то е аскеза, на която и двамата съпрузи са способни, въздържание от нещо добро и благословено от Бога в името на нещо още по-добро. Девствеността е добродетел не сама по себе си, а като най-силното помощно средство душата да се съедини, бракосъчетае със своя Жених. Силната любов към Бога заслепява очите на такива боголюбци и желанието за еросно (в трудовете на светите отци) съединие с Него измества желанието към такова пълно, същностно единение с друго човешко същество. Защото безбрачният се грижи за Божиите работи, а семейният – за семейните.
Всеки има своето призвание, тоест пътя, по който го е призовал Господ– и ако се следва с преданост и доверие към волята Божия, той не само ще го спаси, но и ще го направи съвършен според законите на своя свят. "Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак" (1 Кор. 7-7) Светът на монасите и семейните са два свята – съвършено различни и съвършено съвършени. Нашата човешка логика, която иска всичко да подреди и степенува, не може да проумее това.
Апостол Павел не желае "да слага примка" на коринтските християни и да налага на всички своето призвание, а прави всичко възможно тяхното "благоприлично и постоянно служение на Бога да е безпрепятствено" (1 Кор. 7-35). Да се внушава на семейните християни чувство за постоянна вина и страх от сексуалното желание, аргументирайки се с монашеската традиция (създадена в съвсем различен контекст), води единствено до раждането на множество комплекси у съпрузите и спънки за съвместния им живот. Принудителната аскеза, която им е външно наложена, създава океан от помисли, блудни мисли и желания, които "наставниците" им ще обясняват като изкушения, идещи отвън, докато всъщност не става дума за нищо друго освен за непризнати пред съвестта им желания. И така порочният кръг се затваря...

За това как старецът Паисий се отнасял към този въпрос, разказва един младеж, който се изповядал при него. Изповедта му траела 2-3 минути. Носел обеци и имал всичко друго, но не и църковен вид. Бил женен за едно момиче, като него, със златно сърце, но без всякаква връзка с Църквата. В един момент у младия човек се събудило желание да се причасти. Отишъл при стареца Паисий и му казал:
- Искам да се причастя.
Старецът го погледнал в очите и попитал:
- Изневеряваш ли на жена си?
- Не – отговорил младежът.
- Е, тогава утре ще се причастиш. Върви си с Божията благословия и на Богородица.
Старецът му дал да занесе нещо на едно от духовните му чеда, което живеело в недалечна килия. Предавайки предмета, младият човек подхванал разговор с монаха:
- Очаквах да ме изповяда по-обстойно.
Монахът се усмихнал:
- Старецът е непредвидим. Има свои критерии и към всеки подхожда лично.
- Когато тръгвах от Атина, - продължил младежът, - ми казаха, че за да се причастя, трябва да огранича връзките с жена си...
- О, - казал монахът – старецът има друго мнение по този въпрос. Понякога, когато двойките имат проблеми в брака си, той ги съветва да имат повече интимни контакти. “Защото миряните, казва, нямат предпоставките да култивират себе си и да узреят духовно, така че да се смирят и да отстъпват, когато се наложи, и така да съхранят брака си. Затова Бог им е дал тази връзка, за да въстановява нещата. Понеже егоизмът, инатенето, себичността образуват лед в сърцето, Бог направил така, че чрез това единение да се разтапя този лед и хората да се отпускат, да се стоплят отново и да започват отново”.