7. Къде е общата изповед?
В нашия житейски път ние не извършваме много общи грехове; те всички са някак специфични. В литургията няма изповедна молитва. Православните трябва да извършват редовна, лична изповед при своя свещеник.

Свещеникът играе ролята на духовен баща в много по-голяма степен, отколкото в други деноминации. Не го наричаме само с първото му име, а и с обръщението „отче“. Жена му също играе важна роля като майка на паството, та получава специална титла: в зависимост от културата тя е или Хурия (на арабски) или Презвитера (Гръцки), и двете означават „жена на свещеник“. На руски и вакат матушка, което си значи майка. (На български – попадия, бел. Прев.)
Друга разлика, която може да забележите е в Никейския символ-верую, което може да се произнесе или изпее, в зависимост от енорията. Ако кажем, че Светия Дух изхожда от Отца, а ти по инерция добавиш „и Сина“, ще си единствен. Филиоквето е било добавено към символа шест столетия след като е бил написан, а ние се придържаме към оригинала. Клириците ще забележат също така, че не се кланяме и не коленичим на „И се въплъти“. Нито пък се въздържаме от употребата на „Алелуя“ по време на пости (която сестрите от Епископалната църква наричат „Думата с А“); всъщност, по време на Матин през пости, Алелуите са особено изобилни.

8. Музика, музика, музика.
Около 75% от службата е хорово пеене. По традиция православните не използват инструменти, макар някои църкви да имат орган. Обикновено малък хор води хората в акапелна хармония, като множеството отговаря различно, в зависимост от обичаите в енорията. Стилът на музиката също варира – от доста ориенталските соло напеви в арабските църкви до по-западняшките четирисъставни хармонии в руската църква, с много вариации между тях.

Това постоянно пеене отначало е малко изумяващо, все едно си направил първата стъпка по ескалатора и той те отнася бързешката, докато накрая успееш да слезеш деветдесет минути по-късно. Може да се каже, че литургията е една непрестанна песен.

Това, което не позволява нещата да станат изтощителни е общо взето еднаквата песен, която се пее всяка седмица. Савнително малки са промените от неделя до неделя, същите химни и молитви се появяват на същите места и скоро ги научаваш наизуст. И усещаш присъствието на Бог по ночин, по който не можеш, докато прескачаш от молитвеник в бюлетин, в лист с химни и т.н.

9. Да накараме редакторите да се гърчат.
Има ли по-прост начин да се каже нещо? Може ли да се поорежат прилагателните? Може ли да се намалят кавичките и скобите до поносими нива? Не, това не е православно. Ако има дълъг начин да се каже нещо, Православието ще го намери. В православното служение нещата са колкото повече, толкова повече, навсякъде, включително в молитвата. Когато свещеникът или дяконът каже „Нека завършим молитвата си към Господа!“, най-вероятно ще стърчим в църквата още поне петнадесет минути.

Оригиналната литургия е траяла малко над пет часа; тия хора сигурно са горели заради Бога! Свети Василиевата литургия е орязана до два часа, а по-късно (към 400-та година сед Христа) литургията на Свети Йоан Златоуст я намаля с една четвърт. Повечето Недели използваме Свети Йоановата литургия, само за някои служби (По време на пости, на Коледа) се придържаме към по-дългата Василева литургия.

Редактирано от xenox на 07.02.09 20:44.