Значи формулите дето си споменал са добри за развитие на теорията и разбиране на самата идея, но не винаги са директно практически приложими за реално определяне на възраст по споменатият метод. Всъщност споменатият метод "радиоактивно датиране" включва цяла група методи, и при всеки се подхожда различно, поради неговите особености. В зависимост от методът се доопределя състоянието на изотопите в началото, без неоправдани предположения. Това по-долу е извадка от един мой учебник.
Оловно-Уранов метод
При този метод се изследват крайните и междинните продукти на разпад на уран и торий. Крайният продукт е олово, и за периоди над 500000 години междинните продукти изчезват от сцената и опростяват нещата. Всъщност има три пътя за достигане на разпада: U238->Pb206, U235->Pb207, Th232->Pb208.
При този (и при другите методи) началното състояние на часовника (количеството нерадиогенно олово) се отчита с хитрост :) При кристализиране на минералите от стопилка, началното количество олово зависи от процесите на дифузия, които вкарват или изкарват допълнително начално олово от началната смес (началното състояние на оловото може да се определи и както по-долу при стронциево-рубидиевият метод, като се анализират два типа минерални съставки). Същите процеси могат да променят оловото и в по-късен момент, пак следствие на високотемпературната дифузия. Хората обаче са разработили метод, който да отстрани посочените неясноти при измерването. За целта възрастта се определя не само по една, а по две или по трите реакции, от измерените в настояще време количества уран и олово. Ако възрастите определени по различните реакции (и от различните измервания на един и същ образец) не се съгласуват, това е сигнал че системата не е била затворена по отношение на оловото (инало е изначално нерадиогенно олово, или в последствие олово е дошло или е напуснало образеца) , и се въвежда поправка, с която се елиминира началното колочество нерадиогенно олово. По правило отношенията Pb206/U238 и Pb207/U235 трябва да лежат на една и съща теоретическа крива която се пресмята, наречена конкордия. Нарушаването по отношение на оловото води до промяна в радиогенноото олово, и точките с резултата ще лежат под конкордията на права, наречена изохрона. По пресечната точка на изохроната и конкордията се определя възрастта.
ЕТО ТУКА във втората част, Абсолютна геохронология, е добре описан оловно-урановият метод, с конкордията, изохроната и т.н.
Калиево-аргонов метод
Базира се на разпадът K40->Ar40. Тука идеята е по-проста. При образуване на съответният минерал, при високите температури Ar40 практически изцяло напуска минералът (в следствие на дифузията, доказано лабораторно), в резултат на което часовникът се нулира и трябва да мерим само отношението Ar40/K40.
Този метод е по-чувствителен към по-късни събития, водещи до промяна на количеството Ar40, такива като изветряване на скалите, поглъщане на атмосферен аргон и други. Затова при него могат да се получат както аномално млади, така и аномално възрастни датировки. Обикновено този мето се съчетава с друг, и се търси корелация между двата.
Рубидиево-стронциев метод
Използува се бета-разпадът Rb87->Sr87. Стронцият в образеца е с два произхода - изначален и радиогенен, в резултат на разпадът. Изначалният стронции се определя като се анализират два типа образци - съдържащи рубидий (и годни за определяне на възрастта) и практически лишени от рубидий (като апатит - нали става дума за възраст на скали - там има какви ли не минерални компоненти, образувани едновременно). От втория анализ се смята нерадиогенният стронции, попаднал в пробите от първият тип в момента на кристализацията им. Тука също има възможност да се използува допълнително методът на изохроните, за да се отчетат последващи глобални дифузионни промени в концентрацията на стронция.
Треков метод
Този метод не използува сметки с разпадащи се изотопи, а изследва дефектките в кристалната решетка, получени примерно в резултат на разпадането на U238. Ако на 1 милион собствени атоми има един примесен уранов атом, то се пресмята че за 1 милион години през площ 1 квадратен сантиметър ще преминат 2000 парчета от спонтанното делене. Като се знае концентрацията на урана и се премери плътността на дефектите, може да се оцени възрастта. Работи за интервали от няколко месеца до няколко милиарда години. По този метод, съчетан с калиево-аргоновият, е оценена възрастта на най-древните останки от хоминиди, 2.42 милиона години.
Има и други методи. За радиовъглеродния там всичко е ясно, процесите са добре проучени. Освен това там може да се направи допълнителна калибровка по пръстените на стари дървета. Такива калибровки има до 11000 години назад. При анализ на планктонни океански утайки методът се калибрира до към 50000 години назад. Над тази възраст трябва да се работи с екстраполация, което снижава точността и достоверността.
Продължение (във времевата скала) на въглеродния метод е Берилиевият и Алуминиевият метод Be10,Al26. Той позволява датировки до към 10 милиона години. И двата са космогенни нуклиди, образувани подобно на C14, високо в атмосферата от космическите лъчи. Този метод подпомага и точната калибровка на въглеродният метод чак до неговата граница на приложимост.
От посоченото се вижда, че всеки метод се бори различно с началното нулиране на часовника.
По отношение на скоростта на процесите на полуразпад с времето. За изключение на малък брой реакции на разпад (основно примерно К-захват), скоростта на реакциите не зависи от налягане, температура и други геологични фактори. Въпросът основателно е изследван, няма никакви данни, които да надхвърлят двупроцентовата грешка. Допълнителните методи за калибровка при разпадът на С14 показват, че в разните епохи се мени концентрацията му (поради приток на вулканичен С12 и др), но не периодът му на полуразпад. Хората твърдят, че до към 5 милиона години назад (по Аl26 и Be10 метода в гренландските ледове) не може да се говори за някаква промяна в скоростта на разпадът на съответните изотопи.
Позволявам си да прехвърля постинга на Гери тук, защото все пк искам едно становище. Е ли надежден методът и доклко?
Гери? Какво мислиш ти? И какво мислиш за развитиеото на маймунския мозък?
|