12 неща, които ми се иска да знам.
от Фредерика Матюс Грийн.
Православното богослужение е различно! Някои различия са очевидни, още от първия момент, когато пристъпиш в църквата. Други стават забележими след време. Ето малко информация, която ще ви помогне да се почуствате по-комфортно в православното огослужение. - 12 неща, които бих искала да знам преди първото си посещение в Православна църква.
1.Що за суматоха?
В началото на службата църквата изглежда обхваната от хаос, а разни хора се разхождат до предната част, молят се пред иконостаса (изправените икони пред олтара), целуват едни работи и палят свещи, нищо че службата вече е започнала. Всъщност, когато влизаш службата вече е започнала, нищо, че табелата отвън ясно гласи „Божесвена литургия, 9:30“. чустваш се кофти, че си закънял, но тия хора са дори по-закъснели от теб, а се разхождат уверено из църквата. Какво става тука?!
В Православната църква има само една Евхаристийна служба (Божествена литургия) в Неделя, която се предшества от едночасова служба на Матинс (или Ортрос) и няколко по-кратки подготвителни служби преди това. Няма прекъсване между тях – започват веднага след като предшестващата свърши, така че обявените часове са само добри пожелания. Общо взето свещеникът пракрва пред олтара в неделя сутринта близо 3 часа, „изправен като пламък“, както се полага на всеки православен свещеник.
Поради този непрекъснат поток от събития, няма смисъ хората да стоят мирно по пейките, гледайки как часовниците им приближават заветния 9:30. Богомолците пристигат в един широк диапазон от време, от началото на Матинс до първите минути от литургията – повече от час. Без значение кога точно пристигат, винаги все нещо се върши по службата, но те не се оставят то да възпрепятства личните молитви, които съпътстват влизането в църквата. Това е разсейващо за новаците и дори може да изглежда неуважително, но скоро започваш да го възприемаш като израз на вяра, която не е просто формална, а много лична. Разбира се, за тези дето се появяват след 9:30 няма добро извинение, но точността е едно от качествата, които за нещастие доста православни не притежават.
2.Станете, станете за Исус!
В православната традиция богомолците стоят прави през почти цялата литургия. Наистина! В повечето храмове изобщо няма никакви столове, освен няколко пръстани по ъглите на църквата, за тези, които наистина се нуждаят. Но има и изключения – някои църкви, особено такива, закупили сграда от друга деноминация, имат доста добре поддържани пейки. Във всеки случай, ако ти е трудно да се справиш с правостоенето – спокойно може да си седнеш. Никой няма да възрази, или изобщо да забележи. Стоенето прав за по-дълго време се усъвършенства с практиката.
3.С този символ.
Да кажеш, че се кръстим често би било подценяване. Кръстим се всеки път, когато Троицата се споменава, винаги, когато съзерцаваме кръста или някоя икона, пък и в много други случаи в хода на литургията. Но не се очаква хората да вършат всичко по един и същи начин. Някои хора се кръстят три пъти подред, други завършват докосвайки пода с дясната си ръка. Влизайки в църквата хората могат да отидат до икона, да напарвят „метаня“ - прекръстване и поклон с дясна ръка, докосваща пода – два пъти, после да целунат иконата, после още една метаня. Това става познато с времето, но отначало изглежда като тайно ръостискане, което като нищо ще сбъркаш. Спокойно, не е задължително да следваш модела.
Кръстим се с дясна ръка от дясно на ляво (путай, не дърпай), обратно на римокатолиците и протестантите. Държим пръстите си по точно определен начин – палеца и първите два пръста стиснати заедно, другите два пръста притиснати до дланта. И тук, като на други места, проваславния стремеж е да накара всичко да подчертае и засили вярата ни. Сещате ли се на какво е символ кръстенето? (Три пръста заедно за Троицата, два пръста за двете природи на Христос и притискането им към дланта – за слизането му на земята.) Това също изисква практика. Да объркате нещо като начинаещ няма задължително да ви заклейми като еретик.
... продължението в следващия брой.
|