Как да ти кажа... това с послушанието действително не може да стане така, както го представяш, - без разсъждение. Но и без послушание никак не може да стане. Самата ти знаеш много добре, че вярата в съществуването на Бога често противоречи именно на разума. Човек често, въпреки разума си, трябва да послуша какво Бог му казва да прави. Работата е там, че много по-често Бог ни показва какво да правим чрез други хора. Как да разпознаем истината, кое да послушаме въпреки разума си и кое да не слушаме като неразумно?

Ето какво знам аз по въпроса. Човек има съвест, има и някакви представи кое е добро и кое не е добро. Принципно говоря, според това, което Библията ни учи. Да, нужно е да използваме разума си, но само дотам, докъдето му е работа. Нужно е да си даваме сметка за последствията от нашите действия, това му е работа.

Така например детето би трябвало да се замисли какво го карат да направи. Дори и за него може да е ясно, че резултатът ще е много лош за доста хора. Безспорно в такъв случай желанието да си послушен, добър човек изпада в противоречие с факта, че той ще причини зло. Ще причини.

Кандидат послушникът е пред дилемата дали да изпълни едно налудничаво желание според чужд разум (или безразсъдство), или да постъпи според своя разум. Ето, и той се замисля какво го карат да направи - да сади лук наопаки. Някакви лоши последствия за някого? Няма какво да направи на никого. Някакви лоши последствия за самия него? Ето тук е уловката - някой ще каже, че това е опит за промиване на мозъка, защото го учи да не мисли. Но кой го кара да не мисли? Карат го да сади лук наопаки - съвсем безобидно действие, от което обаче (според неговите представи) няма полза. Но няма и вреда, защото не го карат да убие, да открадне, да излъже някого, не го карат даже да не мисли. Правят му тест за послушание.

Не винаги можем да предвидим безпогрешно резултатите от едно действие. Но след като съвестта (не разумът, а съвестта) ни НЕ ПРЕПЯТСТВА неговото извършване и ако все пак имаме доверие в ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА на човека, който ни го предлага, то по-нормално е да го извършим заради послушанието. Резултатите после излизат наяве, после можем да осмислим много неща, които дотогава са били неясни и невъзможни за осмисляне (този момент е изключително важен). И ако след това се убедим, че действията ни все пак влизат в конфликт със съвестта и разума, то вече информирано можем и трябва да направим съответните корекции (преди това просто е нямало информация). Но подчертавам, че това е единственият начин да научим нещо, което е извън границата на нашия духовен кръгозор. А повечето наистина важни неща са точно такива.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."