Здравей Аск,
Изместваш темата в друга посока. Просто отговарям на Нокси, че сериозните евангелски християни имат съвсем сериозно и правилно отношение по въпроса за ПОКАЯНИЕТО. И говорим за точно определено покаяние, това от грях. Покаянието от вяра, след което следват всички неща, които правят един човек християнин, новорождението, изпълването със Светия Дух и способноста за РАЗКАЯНИЯ, които ще докарат в теб освещението, без което няма да видиш Господа.

А РАЗКАЯНИЯТА от разни еретизми са предмет на друг разговор. Без това Покаяние, за което говоря, нЕмаш никакъв шанс да се осъзнаеш пред Бога за никоя от греховните си страсти. Защо оспамих?

Нещичко от една православна книга:

В какво е главният смисъл на поста?
За съжаление, даже сред църковните люде днес се срещат заблудени и неразумни, не разбиращи високия духовен смисъл на Великия пост, почитащи като достатъчно и изчерпателно за тях просто едното въздържание от ядене на забранена храна.
Уви на нас, неразумните, и горко на нас – лицемерните!
Внимавай на себе си, неядящият месо: дали не си огорчил своя ближен? Дали не си роптал срещу Бога в скърбите и теготите на душата? Не таиш ли към някого обида, злоба, завист? Не се ли гордееш с мнимите си достойнства? Благодариш ли на Господа, за всичко дарувано? Дали не те владеят в твоето сърце суетните земни притежания?
Или – изхвърляйки месото от своята трапеза, смирявайки тялото – ти нехаеш за собствената душа, бавейки се да изхвърлиш из своето сърце гневът и лицемерието, сребролюбието и своенравието, високоумието и самолюбието?
Страшно ни предупреждава Святата Православна Църква, че няма полза от телесно въздържание, ако не го съединим с духовно въздържание – о зло, от страсти, от терзаещия ни грях.

Дотук добре, но откъде идва проблематиката? И нека кажем нещичко за автора на горенаписаното, което съм взел от една друга негова книга.

ДОБРИЯТ ПАСТИР
Митрополит Йоан (Иван Матвеевич Снъйчев) се родил на 9 октомври 1927 год. в село Ново-Маячка (Херсонска област) в семейството на селяни. Родителите му не се отличавали с особена религиозност и макар при възможност да ходели в Храма Божий- не възпитавали своите деца във вяра и благочестие. Нерелигиозен израствал и бъдещият архипастир. Още в детските години у него е имало стремеж към вярата, обаче тя не получила своето закрепване, и детето Иван оставал вън от Църквата. Но вече на петнадесетгодишна възраст той дълбоко се замислил над смисъла на живота. По-късно владиката си спомнял, че на него му е било страшно да се примири с мисълта, че човекът със смъртта изчезва безследно, отива в небитието, и по тази причина горчиво плачел.
Господ, гледайки на тежките преживявания на юношата, с особен Промисъл го повежда към вярата. През ранната пролет на 1943 година в частни домове на селото, където живеел Иван, започнали да се събират старици богомолки, за да се молят заедно. На едно такова молитвено събрание отишъл и Иван. Тук той за пръв път чул слово Божие, и в неговото сърце били посяти семената на православието.
Окончателното приемане на вярата се случило вечерта на 1 август 1943 година, в деня на паметта на преп. Серафим Саровски, в навечерието на празника на Божия пророк Илия, на танцувалната площадка. Внезапно Иван видял цялата мерзост на грешния свят. В представилото му се видение вместо танцуващите хора той видял омерзително кривещите се бесове- истинските домакини на това суетно веселие, почувствал вледеняващия хлад на адската бездна. От този момент сърцето на юношата загоряло с огъня на вярата. Словото Божие разрешило измъчващите го въпроси- човекът не изчезва след смъртта, а преминава в живота на бъдещия свят, наследявайки райско блаженство или адски мъки – в зависимост от това, как е поправил земното си битие.

Аск, тук продължавам нашето разискване за ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПРАВИЛНОСТИ, породени от статията на Епископ Фотий.

Прекалено много робуваш на Външната Правилност и пропускаш да видиш съответствията на ниво Вътрешна Правилност- истинско покаяние от Господа. По отношение на Външната Правилност Апостолите са допускали компромиси, но по отношение на Вътрешната Правилност, никога.

А днес просто съм решил да покажа откъде идва проблема, за който говорят Серафим Роуз, Теофан Затворник и Игнатий Брянчанинов.

„Перфектна външна правилност, но изпразнена от духовно съдържание.”

Мисля, че това е отново пример за това, как са обърнати в Православието, иначе верни неща. Не Външната Правилност ще породи единство във Вътрешната Правилност, а истинското Покаяние ще породи Вътрешната Правилност, която на свой ред ще приведе в съответствие и Външната Правилност.

Ето го проблема:
Липса на Покайното начало във вярата, от което следва всичко останало.

Не съм търсил примера с Митрополит Йоан, просто случайно попаднах на текстовете тези дни и на мига видях за какво мога да ги употребя.

Докато е бил слуга на Външната Правилност, той е бил един „православен” , който е бил непосветен на Вярата и Благочестието.

Когато Бог му дава ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИЕ за начало във вярата, тогава той става способен за Вътрешната Правилност на Вярата и Благочестието.

Докато не минеш през такова ПОКАЯНИЕ, всички призиви да се постъпи според духовните стойности на ВЕЛИКИЯ ПОКАЕН ПОСТ ще останат призиви в ушите на глухи и слепи за духовните измерения на казаното.

Ще правиш нещата, защото е така е прието да се прави, но не защото в дълбочините на сърцето ти те изгаря духовното видение за бесовската същност на суетата в нас, което е видял Митрополит Йоан при покаянието - обръщението си към Господа. И от този момент нататък той винаги е имал духовни очи да я вижда, суетата имам на предвид. Класически пример за „Светият Дух ще изобличи света за Грях.” ...и някого лично.

Сега разбираш ли, защо казах, че това ПОКАЯНИЕ дава способност за РАЗКАЯНИЯ впоследствие за всички неща, които Светия Дух ще посочи в твоя живот?

Между другото, докато четях свидетелството за повярването на Митрополит Йоан, Светият Дух препотвърди истинността на споделеното. Когато трябва, прави такива неща за мен. И голЕма е радостта в мен, че има още един покаян грешник на тази земя.

Това, което Митрополит Йоан пропуска е, че мнозинството от хората, на които говори в първия текст, просто не са минали през Покаяние като неговото и поради тази причина не могат да изпълнят казаното от него, а това са основни вярвания на Светата Православна Църква.

Сега разбираш ли, защо преди време ти писах, че тайнствата са мъртви, ако не бъдат оживотворени чрез ПОКАЯНИЕТО, за което говоря?

Аск,
На теоретичния ми модел от постинга до Глишев показах практичното приложение в живота на Митрополит Йоан. нЕмам нищо против да ми намериш някоя еретичност, но нека бъде наистина еретичност. По въпроса за покаянието не съм еретик, а православните май си имате някакви забежки встрани по въпроса. Надявам се да оправим центровките.

Вече съм нечетивен...

Поздрави
Жабчо (стар Еретик)

Тошо вика: „Добре, че съм в необитаемо блато и отдавна изгубих броя на дните.”