|
Тема |
Опера и литургия |
|
Автор |
_maycal () |
|
Публикувано | 30.11.08 13:08 |
|
|
Днес представиха една забележителна опера по телевизията-"Сестра Анджелика" от Пучини.Тя беше със субтитри.Те позволяват да се реализира замисълът на този вид изкуство-спойка между слово, музика и драма., съответно, резултатът е изключително добър!...
А става ли такава спойка, на практика, при православно християнската литуртия? Отговорът е -не, по правило не се получава!Това е така, защото я няма възможността за ясното и недвусмислено получаване от присъстващите на словесната част от този религиозен феномен-неясна артикулация на свещеници и певци, неразбираем (почти) език, мънкане и скоропоговорка (вкл и поради огромен обем текстове,т.е. количество, за сметка на качеството)!
Онази част от ревнителите, които поради надареност, познаване на текстовете, богата интуиция или непретенциозен примитивизъм и неоправдано самодоволство, нямат затруднения с неразбираемоста на конкретно произнасяното слово, пак ще кажат-"няма проблем, смирявай се и присъствай на получленоразделните прояви, нищо , че не разбираш!"!...Аз, обаче, не съм съгласен! Нека се въведе нещо като добра литургична практика: ясно и разбираемо произнесено ( на български) слово, в подходящ обем, ако трябва и чрез микрофон, оптимално съчетано с (непрекомерно) пеене...., други...-давайте предложения
|
| |
|
|
|