Според мен - да. Защото всяка религиозна догма, била тя добра или не, се корени в някаква дълготрайна традиция с исторически характер и известен брой хора я приемат присърце. да кажеш на някого, че някоя приемана от него догма е глупост, ще го обиди. Така че е хубаво да се научим да се критикуваме без квалификации. Аз също имам грешки в това отношение, защото често съм казвал, че едно или друго учение е глупаво.

Според мен най-доброто, което можем да правим и като критика, и като проява на добра воля, е да казваме защо отхвърляме дадена чужда догма за себе си с аргументи и примери, но без много палене.

Ако примерно кажа на някой католик, че догмата за непорочното зачеване на самата Богородица е тъпа, глупава или нещо такова, човекът ще ме сметне за грубиян. Но ако му кажа, че според мен (и според моята вяра) тази догма не може да отговаря на истината по причини А, Б и В, то той най-вероятно просто ще коментира отговора ми и ще се опита да го обори също с аргументи - ако, разбира се, самият той не е грубиян. И накрая може и да не стигнем до съгласие, но вероятно ще останем с добро мнение един за друг. А това е важно.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...