попадам в такива капани ами аз какво казвам - с какъвто се събереш, такъв ставаш. противно на това, което пишеш, тая поговорка не изразява стремеж да станеш като някого, а е проста констатация как се полчава винаги.

и извинявай, ако си се засегнала от нещо.

конкретно, обаче, има хора, дето образа Христос е така зарит в мръсотия, че изобщо не се вижда без колосални усилия, които някак не си правя труда да полагам много често.
не мога да ти отогворя на контравъпроса, защото не го разбирам - какво е външен авторитет и в какво се състои липсата му?

и не става ясно защо смяташ, че следването на някой авторитет е нещо задължително лошо. какво става, когато човек напрови нещо правилно, следвайки външен авторитет? на мен ми се струва, че резултата е все един и също и е положителен. външния авторитет може да ти помогне да разкриеш онова, дето се предполага да е заложено в теб. нещо, дето се разбрахме, че сам не можеш да го намериш, ако не ти го посочат.

например: щеше ли изобщо да знаеш, че "трябва да сме като децата", ако Исус (забележи, не Христос) не го беше казал и после евангелистите не го бяха записали, а църквата съхранила, дори да не го е спазвала винаги и навсякъде?

а между мен и съвестта ми няма разлика. ние сме неслитно свързани, като двете природи на Христос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите