Често ме обземат такива настроения, на празнота, без да си знам талантите и какъв е смисъла от тях след като всекидневно се боря с демоните си и цялата ми енергия отива за това. Аз ако бях там, навярно нямаше да се откажа от празнотата си и да тръгна след Христос...


И какво ще направиш, ако те посети Господ? Какво оправдание ще имаш за празнотата, която чувстваш?
Не трябва да позволяваш да те обземат такива настроения под никакъв предлог, но случва се, случвало се и при мен и хубавото е тогава, когато отвориш душата си, когато направиш живота си прост, когато се освободиш от светска суета и тогава живота придобива смисъл.

Св.отци много обичали безмълвието. Старецът Иосиф, канейки свое деховно чадо в Атонската пустиня, писал:" Ела сега възлюбени сине мой, поне за един ден, за да поговорим за Бога и да богословстваме. Ела да се насладиш на онова, за което тъгуваш. Да чуеш дивите скали - тайнствени и мълчаливи богослови, за да ти открият те дълбоки идеи и да отведат сърцето и ума ти към Твореца.

През лятото тук е прекрасно: от Великден до Успение през август. Богословстват и безгласните богослови, прекрасните скали и цялата природа. Всеки със своя глас или със своята безгласност.
Ако доближиш ръката си към малката тревичка, тя веднага ще извика с природното си благоухание: Ох! Нима не ме виждаш? Ти ме удари!"

Всичко тук има глас и чрез полъха на вятъра, от който се движи всичко, се възнася хармоничното и музикално славословие Богу.
А какво да ти кажа за влечугите и птиците?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sisilia на 18.11.08 21:58.