добре, истината трябва да се почуства със сърцето. съгласен съм. това, че вески си я чуства както си иска и лесно може да се заблуди в чуствата си (от тъмната страна на силата, нали се сещаш) е отделен въпрос.

но. ние сме божии чада по принцип. нали? такива сме създадени, но природата ни е увредена от греха. имам предвид и материалната природа също.

Христос е баш личност, доколкото личността има свои позиции, възгледи и може да влияе на другите хора. даже бих казал - най-силната личност, която познавам. същевременно е авторитет - безспорен. и път. и истина и живот. едното изобщо не пречи на другото.
а хората, които съм избрал за авторитети вървят по този път (Христос) и помагат на други, в това число и мен, да вървят по него.

каах това за липсата на авторитети, защото не знам дали само за българина, но и по принцип за хората, важи едно отричане на авторитети. от авторитета на родителите до този на вастите хората вече не вярват, че някой имащ власт над тях е добър и се стреми да им помага. дори като ги наказва. и крайния резултат не е хубав. защото всеки започва да прави каквото си иска, стига да не го хванат.

всъщност по този начин крайния авторитет става човека, не Бога.

за това ми е чудно как според теб увредената ни природа може сама да разкрие своята божествена същност, без нужното водителство. всъщност щеше ли да знаеш изобщо каква трябва да бъдеш, ако не го беше чувала от книги, филми, хора - все големи или малки авторитети?