"Аз ако бях там, навярно нямаше да се откажа от празнотата си и да тръгна след Христос..."

И аз мисля така за себе си. Не зная дали бих била способна да напусна познатото, навиците. Особено ако Христос ми каже "остави мъртвите да погребат своите мъртви и ме следвай". Това винаги ми е изглеждало много драстично. Но си мисля и нещо друго - че Бог си има специфичен подход към специфичните хора. Например на един казва "дойди и ме следвай и не мисли за погребението на родителя си", на друг казва "и лисиците си имат леговища, а Човешкият Син няма где глава да подслони" - т.е. предупреждава го ... да помисли един вид, преди да го последва (поне така го разбирам аз).