Да, това е доста разумно. Но ето, че са чакали и са се надявали, щом са загърбили своя си дотогавашен живот. А ние способни ли сме, щото човек и към мизериите си се привързва и към болките си, та трудно ги напуска. Често ме обземат такива настроения, на празнота, без да си знам талантите и какъв е смисъла от тях след като всекидневно се боря с демоните си и цялата ми енергия отива за това. Аз ако бях там, навярно нямаше да се откажа от празнотата си и да тръгна след Христос...