Добротата и праволинейността са си наивни, няма какво да се лъжем. Вярата иска от нас ни повече, ни по-малко от това: да станем като деца, тоест да бъдем наивни. Явно отец Евгени е успял в това отношение. Лошата новина за семейството му е, че наградата за такова поведение не идва в настоящия живот. Със сигурност би му било по-лесно да има едно, две или максимум три деца и да не пуска чужди хора с подозрително поведение в дома си. Но той и жена му са поели по по-труден път, който за моята слабост изглежда направо непроходим. Дано децата им някой ден не ги съдят.
Но тъй или иначе - моите почитания за отеца и жена му. Не им е лесно, но наградата си струва. И дано не се гордеят с постигнатото.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...