1. Това с делата излезе сложно. Поставям ги на последно място по няколко причини. Едната е притчата за двете лепти. Дето един богаташ дал добра сума за храма, а една беднячка - две дребни пари. Обаче нейният дар бил зачетен като по-ценен, защото е дала и от това, дето го няма. Така че вярвам, че от високо се ценят повече чистите намерения, а не материалните възможности за действие. Но и тези намерения са чисти само доколкото все пак се привеждат в действие. Така че не виждам проблем между това да знаем, че хем не бива вяра без дела, хем да не преценяваме само по тях.
Друга причина е, че си знам колко сме смотани всички. Ако я нямаше божествената милост, всичките ни дела нямаше да струват и петак. И това не е само реторика. Такива сме си - нито свестни, нито изоди. И делата ни са обикновено такива - хем добри, хем не съвсем. Така че предпочитам да се надявам на милостта. Това не значи, че трябва да зарежем всичко и да кажем - ми слаб съм си, толкова си мога. Но значи, че с делата си никой не бива да се гордее. Нито да си казва, че е направил нещо наистина хубаво.

2. Ако смятах, че между православните авторитети и Библията има противоречия, нямаше да съм православен, бе човек :-) Впрочем, авторитетите и Отците са едни и същи хора според мен.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...