Това домашна служба ли трябва да е?

Има такива. Честно казано, малко са ми странни. Обичам две неща във вярата - чувството за интимност и чувството за величие. В домашните служби величието ми липсва.
А и не напразно така наречените "вечери на любовта" са отменени от църковните власти преди много, много години.

Що се отнася до конфесионалните задръжки, за тях си има причина. Присъствал съм на католически литургии в Австрия и Словакия. Присъствал съм и на т. нар. "гръко-католически", тоест униатски. Няма как обаче да се присъединя в молитвата им за папата и във взимането на тяхното причастие. За мен папата не е това, което е за тях, а и причастието им има символична, но важна разлика с нашето. Нито мога да се присъединя към постоянно повтаряната им молитва им към света Богородица, защото те на практика призовават по-различна Богородица от тази, в която аз вярвам.

Влизал съм и в евангелистка черква. По навик и от уважение понечих да се прекръстя и ме помолиха да не го правя, защото явно за евангелистите кръстът е знак не на саможертвата и триумфа над смъртта, а само на поругаването и страданието. Добре, но за мен кръстният знак означава много. Оттам нататък няма как да участвам и в тяхната служба.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...