Напротив, Небе, православната Църква има учение за изненадващо голям брой неща.
Християнинът не се спасява само заради делата си, защото всички всъщност сме грешни.
Не се спасява само с вяра, защото "вярата без дела е мъртва". Не се спасява само с надежда, защото "не всеки, който Ми вика: "Господи! Господи!" ще се спаси".
Спасява се и с любов (но пак не само с нея, защото каква любов е тази без вяра и надежда), защото "само любовта не ще се посрами".
И се спасява в Църквата, за която ти правилно беше писал, че трябва да е тялото на вярващите. Тоест нашето събиране в Христово име, когато поменаваме Христа с Евхаристията и когато Той е с нас (защото "където двама или трима се съберат в Мое име, Аз съм с тях").
Така че учението за значението на евхаристийното събиране изобщо няма общо с разколите и другите ни слабости. Напротив, то е една от силните ни страни.
Просто са нужни много неща наведнъж - и вярата, и надеждата, и любовта, и молитвата, и смирението, и страхът Божи, и що-годе свестни дела, и Евхаристията, и най-вече Божията милост. Без кое да е от тях не сме християни. Друг е въпросът, че тези неща почти никога ги нямаме заедно, а едно от тях имаме в един момент, друго - в друг.
Как се спасява християнинът накрая ще се окаже абсолютно тайнство. Няма рецепта. Има само насоки. И чудо.
Не знам как стои въпросът с добродетелните друговерци, но във всеки случай една от най-важните насоки за християнина е именно Евхаристията.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...