|
Накратко, ако желаете после може и подробно.
Ето и визията:
1. Църквата отваря врати за служба вечерта.
а) Тя е малка църква, църква към един блок, може би дори се намира във входа му.
б) Този блок или вход дори има само една огромна кухня-всекидневна-библиотека, където всички семейства се хранят. Блокът е нещо като комуна.
2. На службата се събират приятелите от входа, всички се познават, ако дойде далечен познат всички се опитват да го опознаят, да научат повече за него. Защото всички знаят, че ако не са приятели няма как да вземат Евхаристия, защото тя се взема реално само на вечеря на любовта, а такава между познати далечни е невъзможна.
3. Свещеника прави кратко призоваване на Светия Дух и моли Иисус Христос всички на службата да бъдат Негови ученици и служители през този ден. След това се обръща за съвет и наставничество към светеца за деня и към локалните местни светци за същия ден от близкото минало.
4. Всеки от присъстващите казва по няколко думи на Христос, а после на светеца и другите светци и се моли за съвет по социалния проект*, по който работи.
5. Когато всички приключат се обръща внимание на хората на службата с пророчески или учителски дар (ако има такива, както е имало почти навсякъде в ранната църква), които било то чрез получено видение или просто вдъхновение един вид да дадат своята теория за отговорът, който Бог, светците и ангелите дават на молитвите и въпросите на християните на службата.
6. Всички обаче съзнават, че пророка и учителя може и да грешат, защото малцина са чистите и безпогрешни хора с такива харизматични дарове (ако въобще е имало такива в историята на човечеството).
7. През нощта всички внимават върху съновиденията си и на сутринта ги обсъждат с братята си.
*Православно-католическа, защото мога да се обзаложа, че духовния човек с очистено от плътско мислене и горделивост съзнание, няма конфесионални задръжки.
*Друга визия, защото събранието на православните последните 2 000 години в различните подвижнически обители, църкви и общности е било толкова различно, че днешния канон и реалността на днешната служба и църковен живот, представляващи на практика театър, е силно смущаващо за познаващия древния живот на църквата и някой (не аз) би казал кощунствено.
*Социалния проект, защото всеки разумен християнин знае, че ако има и седмица, в която той не работи за това да просвети, утеши, помогне, нахрани и приюти някого, то много здраво е загазил и бяга с в галоп все по-далече от портите на Божествената Държава, Божието царство, вечния рай без страдание и зло и т.н.
|
Друга визия за православно-католическа* служба
