Казваш - емоции. Не че не е възможно.

Не съм ти се връзвал, съвсем умишлено (и честно) използвах възможността, която ми даваш.

Аз писах каквото писах. Не съм съгласен с действията на алтернативния синод, защото те нямат принципна основа. Но не съм съгласен и с начина, по който се разправиха с тях, защото и в това нищо принципно нямаше. Ето това последното е, с което не можеш да се съгласиш, и ме обвиняваш в пристрастност.

Но сам казваш: "Наглостта заслужава нещо много по-вече от ступване на задник". Ето с това съм дълбоко несъгласен и виждам този начин на работа в разправата с "алтернативните". Когато ние станем съдници и изземем тази функция от Бога, тогава не само ступването на наглостта, но и много неща ще станат оправдани. Но правдата няма да е в нас. Ето това искам да кажа и повярвай ми никаква емоционалност няма в думите ми. Може да е супер справедливо като концепция, но фактът, че си позволяваме да мислим и дори да действаме така, ни поставя извън справедливостта. Съдниците, Наско, не сме ние. И това, че Той се е забавил да отсъди, не ни оправдава, ако вземем нещата в свои ръце.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."