Брюксел и седемте джуджета / Религия и мистика / Православие

Една несериозна приказка за сериозна евроинтеграция

Автор: Иван Кутузов

Повечето приказки започват с "Имало едно време...", та и нашата, макар че е леко объркана като всичко балканско, или по-точно казано, леко побъркана като всички на Балканите. И така...

Имало едно време една снежанка, която се наричала Брюксел. Освен че била много умна, подредена и щедра, тя била невероятно привлекателна и с неустоим чар, въпреки че вече отдавна не била в първа младост. Брюксел си имала прекрасен палат "Европа", разположен насред огромна градина, която се простирала от топлите африкански морета, та почти до Северния полюс. Всички джуджета от околните царства били лудо влюбени в красавицата и много искали да се намърдат да спят в нейния дворец. Особено непослушните джуджeта от Балканското графство. Две от тях, Румъния и България, били толкова настоятелни, че накрая ледената красавица ги пуснала вътре и веднага горко съжалила, защото те се оказали много лошо възпитани и направили куп бели в замъка.

Останалите седем джуджета от Балканското графство също искали да ги вземат в двореца - викали, плакали отчаяно и тропали на портите, но Брюксел си имала едно на ум и не ги пуснала дори в разкошната си градина. Вместо това тя им пратила злата мащеха Карла (дел Понте) да им дърпа ушите и да ги наказва, задето са си играли на война и разрушили една трета от графството. На Карла никак не й било лесно с балканските палавници, особено с джуджето Сърбия, което не само че било ужасно твърдоглаво и непослушно, но и все налитало да се бие с останалите. Като една строга, но справедлива майка, Карла биела Сърбия през ръцете, когато не слуша, и я затваряла в килера, защото не искала да предаде особено опасната си играчка - храбрия оловен войник Ратко Младич. Въпреки наказанията джуджето не ставало по-послушно и само давало лош пример на останалите. Брюксел обаче много искала да научи балканските малчовци на добри обноски и да ги приеме един ден в двореца, затова разрешила на най-послушното, Хърватия, да погледне през ключалката. Другите джуджета също пожелали да надникнат и започнали да подскачат пред портата, но строгият портиер Оли Рен не позволявал, преди да са си научили уроците. Той поставил на всички задачки: най-едрото джудже Турция трябвало да се научи да бъде по-либерално и модерно мислещо; на Албания, Македония и Босна заръчал да бъдат по-търпеливи и упорити и по-малко подкупни; миниджуджето Черна гора посъветвал да не си играе с разни мафиоти и бандити, а на Сърбия обещал да покаже ключалката, ако слуша повече и спре да забърква войни.

Тъкмо когато нещата тръгнали така, както красивата снежанка Брюксел пожелала, настъпил драматичен балкански обрат. Един ден станало ясно, че джуджето Сърбия е било особено непослушно и е бременно с малкото джудженце Косово. Атмосферата в Балканското графство много се нажежила. Докато останалите джуджета се начудят как е станала тази работа и какво трябва да се направи, моментът Косово да се роди съвсем наближил. Сърбия никак не искала да бъде майка и люто се заканила да не признае джудженцето. Далечната роднина Русия също отказала да бабува. Наложило се Брюксел да осинови Косово и да се погрижи за него, макар че това пък не било съвсем законно. Другите балкански джуджета силно се завайкали дали да признаят малкото или не, защото никак не им се искало да се карат със сърдитата Сърбия. Брюксел много се притеснявала някой да не набие джудженцето Косово и изпратила свои хора в графството да го пазят. Карла пък се уморила да бъде зла мащеха и заминала през девет планини и един океан в екзотичния Буенос Айрес да се учи да танцува аржентинско танго. Вместо друга мащеха на нейно място Брюксел пратила в Балканското графство строгия пастрок Серж Брамерц. Той все така търси сръбските оловни войници... Нещата толкова се объркали, че всички още по-силно се размечтали да са вече в двореца.

Какво мислите, че се случило след това?

Първи вариант (утопичен): джуджетата запретнали ръкави, работили упорито и през 2009 г. Брюксел отворила вратите на замъка. Яли, пили и се веселили седем дни и седем нощи, а след това заживели като едно голямо и задружно семейство.

Втори вариант (реалистичен): някои джуджета здравата се потрудили и за награда през 2012 г. Брюксел решила да ги пусне в двореца и да сподели с тях част от благинките си. Други много ги домързяло и никак не си давали зор, затова трябвало да почакат още няколко години, за да пристъпят в райската градина.

Трети вариант (балкански): най-послушното джудже Хърватия успяло да размекне сърцето на Брюксел и тя скоро го пуснала в замъка. Черна завист плъзнала в сърцата на останалите джуджета, които само си въртели номера и гледали да се прецакат взаимно. Така се изгубили, хванали най-обиколния път и стигнали в "Европа" чак след 2020 г. Сърбия пък отново се заинатила и останала сама пред портата да чака останалите да съборят замъка.

Каква трябва да е поуката от приказката?

Ако не иска да има главоболия, красивата снежанка Брюксел трябва много да внимава кого пуска в замъка си. Ако пък балканските джуджета искат един ден да се разполагат в палата "Европа", ще трябва първо да спрат да се боричкат помежду си, а след това да се научат и на дворцови обноски.