Не знам за съществуването на такава ерес - еклезиологична. Според мен думата "еклезиологичен" не може да бъде название на учение, било то еретично или не, защото е несубстантивирано прилагателно, което просто значи - "отнасящ се до учението за Църквата". Другояче казано - може да има най-различни еклезиологични ереси. "Паполатрията" на католиците например е именно такава. Инак и аз съм убеден, че всеки православен минава през всички или почти всички ереси в процеса на духовното си съзряване. Това, което отличава православните от създателите на нови ереси, е само смирението пред църковния авторитет и готовността да редактират собствените си възгледи.

За създаването на българската екзархия и аз съм чувал, че е схизма. Чудил съм се дали е така. Навремето във в-к "Култура" излизаха статиите на автор, наречен Георги Тодоров, който защитаваше такова гледище. Тогава си казах, че щом Търновската патриаршия и Охридската архиепископия са "закрити" от нехристиянската османска власт, а екзархията е "открита" от същата власт, значи просто българска Църква има и трябва да има, без значение от претенциите на султана или дори на Константинополския патриарх. Едва по-късно научих, че Йерусалимският патриарх е защитил каноничността и достойнството на българската екзархия, което за мен е достатъчен аргумент в полза на създаването на екзархията. Наречете ме филетист, но според мен всеки "език", сиреч всеки народ в християнския свят има неотнимаемо право да организира сам своя национална Църква. Разбира се - православна и следваща православни образци :) Така че ако филетизмът е онова, което се нарича "еклезиологична ерес", то и аз ще се присъединя към нея.

Прокимен ми каза, че съм се объркал в преценката си за решението на Страсбургския съд. Отвърнах, че засега ми се струва, че съдът е взел нелогично решение, което наистина означава, че всеки самоволно може да застане начело на произволна група вярващи и да узурпира част от "територията" на дадено вече регистрирано вероизповедание. Ако у мен има грешка, то в мнението на Хриса, цитирано от Ежко също има грешка. Това ще мога да разбера само след като прегледам пак съответните пасажи в "Правилата..." Затова, Прокимене, моля те, дай ми информация къде в "Правилата..." да погледна, за да разбера моето ли мнение е грешно или твоето.

Дори Прокимен да бърка обаче, не мисля, че това, което той защитава, е ерес. Впрочем, нямам ум да преценявам със сигурност чак такива въпроси, но това не пречи да имам мнение. Никой никога не е забранявал на православните да имат мнение, доколкото не го смятат за непогрешимо :) Та, дори да бърка, Прокимен най-много да защитава един вътрешен разкол. А, парадоксално, може да се окаже и че не бърка и тогава може би ще се наложи да стана привърженик на Инокентий.

Според мен обаче единственият Синод на българската Църква е синодът от митрополити начело с патриарх Максим. Убеден съм, че повечето митрополити и самият патриарх далеч не са подходящи за тия си високи длъжности, но с по-добро не разполагаме. Разколниците на покойния "патриарх" Пимен и на настоящия "митрополит" Инокентий не са никакъв Синод.
Но, както обичам да казвам - владиците, дори и лошите, не са вечни, а за мен истинската българска Църква е онази, която има за постоянен пример и летва патриарх Евтимий. Затова съм склонен да доизтърпя последните години от живота на повече от посредствения Максим и да се надявам следващият водач да е по-добър.

Май тук му е мястото за "Амин"?

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...