|
Източник:
"Да, Прокимен проповядва ерес в клуба и то най-префиненана днес, защото се проявява в острота едва в наши дни. И това е еклезиологичната ерес - както се нарича в трудовете на известни богослови.
И ето че в последните времена стигнахме и до края на Символа на вярата: Вярвам в една свята, вселенска и апостолска Църква. Светите отци от първите събори не са счели за нужно да доизяснят това твърдение, както са направили с учението на Светата Троица в началото на Символа, където всяко изречение оборва съвременно еретическо учение.
Еклезеологичната ерес учи, че всяка група хора, които възприемат за свое верую православното учение имат правото да образуват Православна църква. Уловката в която изпадат те самите, и хората които се подлъгват по тях се дължи на кризата в съвременната Православна църква, която се е идеологизирала. Мислим за православието като за идеология - което явно ни е неясно понятие в православния си контекст - тоест система от твърдения, приемането или отхвърлянето на които ни прави православни или не.
Всеки от нас, православните християни, абсолютно всеки, има разбирания, които не са православни и които ние постепенно изживяваме, изясняваме си ги и така нататък. Това важи включително и за светите Отци. Това обаче не ни прави еретици, защото сме в Църквата и благодатта възпълва недостатъка на просвещението ни. Ако православието бе желязна система от правилни твърдения, които спасяват поради правилността си, то всяко неприемане на някое от тези твърдения, ще ни изважда от Църквата, тоест от системата... Цялата църковна история обаче е свидетелство за противното.
Прочетете пътя на една протестантска община към православието, описан в книгата Да се завърнеш у дома. Как стигнали до извода, четейки и изследвайки историята, писанията и т.н. че православието е най-близко до древната църква и как си направили своя църква, абсолютно идентична на православието като учение, богослужение, одежди, нравствено учение... И каква криза изживели, как осъзнали голямата си грешка - играта си на Църква. Имат ценни размисли за това съвременно изкушение, през което минава абсолютно всеки, който влиза в Църквата.
Прокимен проповядва упорито и целенасочено тази ерес вече няколко години във форумите. Тя е основното послание в постингите му, стига да имаме очите да го видим. Останалото са добре подредени сайтове с препратки към православни линкове. Авторитетът на авторите им се смесва със собственото му учение, къде натрапчиво, къде не... Затова казвам, слава Богу за постингите, където разкрива един друг нелицеприятен образ. Защото от препълнено сърце говорят устата. Понякога стремежът към германска педантичност и подреденост на изказа (в случая постингите) е старателно поддържана маска... Но това е вече въпрос на лично виждане.
Еклезеологическата ерес учи, че всеки разкол е оправдан поради факта, че границите на Църквата са невидими... Всички разколници, парадоксално, са влюбени в църковната истина, че извън Църквата няма спасение. Убягва им контекста на тези думи - казани за тези, които напускат Църкват, а не за тези, които никога не са били в нея.
Движещата сила, която извежда жертвите на тази ерес от Църквата, е желанието да се присъединиш към една по-свята, по-нравствена, по-съвестна, по-християнска общност. Тънкото самомнение и прелест явно им убягва.
Всеки разкол преминава в ерес е от азбуката на православното учение. За това може да се приведат не един, а сто светоотечески текста. Достатъчен е фактът, че в ранното християнство те са синоними.
Примерът за Българската екзархия е любим на Прокимен и е според него от тежката му артилерия. Така де, по тънкото чувство на българщината свирим. Многократно съм му отговаряла и аз, и други хора.
В църковната история има разколи, които са свързани главно със самоуправлението на поместната църква - те са свързани главно с признаването или непризнаването на други по-стари поместни църкви. Колкото и болезнени да са, тяхната първопричина не е еретическа. Има друга далеч по-многобройна група разколи, които се образуват след като група хора напуснат Църквата в търсене на друга по-добра църква. Историята познава различни мотиви - в ранните векове - по-харизматична църква, после по-чиста, сега по-правилна. Мисля, че разликата е очевидна за всеки непредубеден. Апропо и в първия случай на политическите разколи, не мисля, че болестта на схизмата и разделението от Тялото на Църквата е оставало без последици.
Всеки разкол преминава в ерес по следните причини. Първо, поради еретическата закваска на първопричината, която с течение на времето заквасва цялото тесто. И второ, защото Светият Дух не напуска веднага отелилите се Негови чеда, а дълготърпи и ги призовава по различни начини към покаяние. С течение на времето, ако упорстват в отделянето си Той се отдръпва и тогава се отварят портите за всякакви ереси. Разбира се, този стадий включва и едно заслепение, което прави опомнянето и връщането на тези хора към Църквата почти невъзможно. Единственото, което ни остава да кажем тук, е слава Богу, че при все правилата, за Него няма невъзможни неща.
Никого не обиждам с горните думи.
"
|
"Примерът за Бълг. екзархия е любим на Прокимен" [re: Prokimen]
