|
Уважаема Sisilia, благодаря Ви правилно озаглавената тема, която се отклонява от истината с отговора на модератора до SiainoNebe.
Той казва:
В отговор на:
Днес, обаче, се спори за пари и имоти, а на вселенските събори - за вярата. За някакви думи без финансово измерение - за такива днес никой няма да седне да се съди в Страс(Т)бург.
Ако някой говори за ПАРИ, това е по-скоро патриаршеската юрисдикция и проф. Иван Желев. Именно Иван Желев се опитваше неуморно да настройва българите, гъделичкайки най-безсъвестно и лукаво слуховете им с тези прословути ПАРИ И ИМОТИ.
Позорно е за една традиционно православна държава да се разпространява и насажда една очевадна лъжа. Позорът е, когато един професор по Нов Завет издига ЛЪЖАТА в култ за поклонение и боготворение. Това е ясно свидетелство, че църковният кораб като цяло е далече от Христа.
Ако ми е позволено, без да влизам в стерилни препирни, ще обърна внимание за сетен път, че става реч за НАРУШЕНИЕ НА УСТАВА НА Б.П.Ц., както и на елементарното правосъдие в една държава.
Същата тази държава озаконява съществуването на църковната юрисдикция на нейна територия, както и регистрира църковните настоятелства, после нарушава собствените си административни решения и прилага ТЕРОР.
В Страсбург ще се разглежда правомощието на държавата да се меси в църковни проблеми, както и приложения държавен терор.
Друга инстанция, освен Страсбург, няма, която да е компетентна да оцени престъплението на ДЪРЖАВА, считаща се в европейската общност.
Митрополит Инокентий не е поставял никога въпрос за ПАРИ!
После, крайно време е за демагозите да осведомят тълпата, че наред със заведеното дело от Митрополит Инокентий, има заведени дела от ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛСТВА!!!
По силата на Устава на Б.П.Ц., собственици на недвижимото имущество са църковните настоятелства. Тяхно право е да решават юрисдикционната си принадлежност. Така е било всякога в Църквата Христова и точно така е във всички останали държави в света, освен в Булгаристан, където собственици са владиците.
Именно патриаршеските хора гледат на имуществото като на църква, а се опитват с изкусно лукавство да настроят онези, които не мислят с гласите си.
Почтените хора би трябвало да разглеждат проблема добросъвестно и в светлината на нещата в православния свят.
По силата на какво канонично право Българската Екзархия се обявява за самостоятелна и независима, присвоявайки си гръцките храмове? Единственото възможно основание може да се опре на ПРАВОТО на църковните настоятелства над недвижимото им имущество - енорийските храмове.
Народът е част от Църквата и никога Църквата Христова не е признавала администрацията или сградите и парите за същинска църква. С други думи казано, една митрополия сама по себе си не е Църквата, както и Синодът на официално признатата църковна администрация.
Би ли имал почтеността г-н модераторът да информира читателите си как стои въпросът в ЕСТОНИЯ, например? Там има две църкви.
Ще се намери ли някой добросъвестен човек да обясни на тълпата, която не употребява сивото си вещество, по силата на какви закони американски енории с техните храмове преминават към Митрополит Йосиф или как се оправдава преминаването на немския манастир "Св. Троица" под омофора на Митрополит Симеон?
В този контекст, SiainoNebe обръща внимание на един много важен въпрос - вселенските събори.
Аз бих перефразирал въпроса с ВЕРОУЧЕНИЕ. Църковната история познава твърде много случаи, когато епископатът е изпадал в ерес и само народът е оставал в Църквата. Знаен е случай, когато в целия Цариград е имало само един домашен храм-параклис, останал верен на Св. Православие.
Църковната история не познава подобна какафонична врява като българската с изкуствено раздухваната афера за пари и имоти. Крадците викат "дръжте крадеца" и манипулират народното съзнание по най-непочтен начин.
Трагедията не е в имотите и парите, а в липсата на ЦЪРКОВНО СЪЗНАНИЕ.
Аз съм обезпокоен не толкова дали Страсбург ще признае някакви права на юрисдикцията на Митрополит Инокентий или няма да признава нейни права.
Няма съмнение, че тази юрисдикция ще продължи своето съществуване. Най-вероятно е да бъде променено названието. Страшното идва при отварянето на новата страница на живот. Скърбя, че нямам единомишленици в тези си опасения.
Не е тайна за никого, че болшинството патриаршески свещеници недоволстват от владишките беззакония. Очаква се, че при новата страница на църковен живот, голяма част от патриаршеското духовенство ще напусне патриаршеските епархии. Моите опасения са, че тогава ще започне и същинското начало на църковната ни трагедия - български патент.
Редактирано от Prokimen на 30.10.08 10:34.
|
Re: Съдът в Страсбург решава чии са църковните имоти [re: Sisilia]
