При положение, че виждаме ожесточението за няколко църквици в България, то нека си спомним всички вселенски събори.

Християните винаги са спорили доста страстно по почти всики въпроси. Днес, обаче, се спори за пари и имоти, а на вселенските събори - за вярата. За някакви думи без финансово измерение - за такива днес никой няма да седне да се съди в Страс(Т)бург.

Мислите ли, че наистина са гледали истината на вярата, че са се стремели да я открият на вселенските събори?

Да!

Мислите ли, че са били толкова святи, че императорите са били толкова святи, че да удържат на изкушението да изгубят огромни части от империята, само и само за да опазят истинската християнска вяра? Или са решавали на вселенските събори в зависимост от това, което е по-изгодно от финансова гледна точка?

Били са. Императорите - не винаги. Част от тях са гледали повече светската страна на нещата, да запазят цялостта на империята, да си наложат волята и така са изпадали в ереси, но в крайна сметка са губели. Нито Ираклий, въпреки заслугите си, нито Иконоборците са успели да си наложат своята ерес. Напротив - до голяма степен заради различия във вярата империята губи 2/3 от територията си.

До колко може да се вярва на тези Вселенски събори тогава?

Напълно. Във всеки случай повече отколкото може да се вярва на разни самопровъзгласили се авторитети.