Не мислиш ли обаче, че спекулирането с "Не съдете, за да не бъдете съдени" дотолкова е хипертрофирало, че далеч е задминало същността си. Да нямаме мнение за нищо? Това ли е алтернативата? Къде в свещеното писание и Свещеното предание си срещал такава чудновата позиция. На Вселенските събори не бяха ли съдени ересите?


ето контекста ,които е използвам eвангелистта Матея.
пасажа е "да не осъждаме ближния".
какво разбираме по "осъждане?

1. Да не осъждаме ближния
(Лука 6:37-42)
Не съдете, за да не бъдете съдени.
1. Не съдете, за да не бъдете съдени.
2. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
4. Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?


не може да се "съди" без доказателства,а върху основата на нашите човешки "аршини" за правда и праведност...
света в този случай постъпва по благодатно /казвам постъпва,за да бъда правилно разбран/ в съдепроизводството:"виновния е невинен до доказването на противното"...
неразбирането на новозаветните принципи /функций/ и форми от християните ги кара да постъпват и осъждат пребързано,емоционално и не обективно...
ако не се съобразяваме с новозаветните принципи,то тогава ние,които се наричаме християние,ставаме слушатели на Божието Слово,а не изпълнители."осъжденеито на ближния" трябва винаги да става пред свидетели.ако "обвинения" не желае да си вземе прошкаи да се покае,то той е изправен пред Църкавата...
това е библейската форма.която дава право на "обвинения" да се защити, вземе прошка и да се покае...

p.s. както виждаш правя разлика между "прошката" и "покаянието"."прошката" може да се поиска и е задължително да се прости,но "покаянието може да покаже,че просителя не е бил искрен спрямо ближня /ближните/ и Бога...



нЕма причина без следствия и обратното...

Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на 26.10.08 15:12.