Иисус е казал според Библията, че хората ще бъдат преценявани по добрите си дела и любовта към ближните.
'елате, защото гладен бях и ме нахранихте ...'
и че неговите, т.е. иситнските християни (православните) се познават по любовта помежду си (не само между християните, разбира се)
Следователно, според мен, това трябва да се абсолютизира.
От тук следва и се извежда учението за религиозната търпимост и надконфесионалното мислене, дори надрелигиозното.
Защото за Бог няма значение в какво вярваме, в кой бог вярваме, в прераждането и гледачките или в елеосвещението и попската благословия...
За Бог единственото изискване и единствения път посочен за хората е пътя на любовта към ближните, добрите дела и помоща към околните във всеки един разговор и среща с Другия в лицето на хората около нас.
Изискването за липса на ереси и "правилна, канонична вяра", правилни църкви и т.н. е гнусна лъжа.
Християнската вяра означава вяра на Бог, а не във Бог. Не изисква познание и правилна вяра, лишена от ереси, а просто вяра.
Вярата в Бог е вървене след Бог "вземи кръста си и Ме следвай", т.е. в подражаване на Христос, което ще рече любов, помъдряване и добри дела.
Какво мислите за идеята ми?
|