Православните в Близкия изток са около 1 500 000 (без работниците от Източна Европа), значи и православните мисионери са толкова. Това, че никой не иска да ги линчува или убива, означава, че са напълно интегрирани в обществата където живеят.

Евангелистки успехи сред мюсюлманите почти няма. Това, че преувеличават, изопачават и си измислят не означава нищо. Вярно е само, че харчат милиони долари, но не за да разпространяват Евангелието, а ционистките си лъжи. Въпреки колосалните суми си остават стотици пъти по-малко от православните.

Могат само да си мечтаят да достигнат броя на православните в ислямския свят. Много интересно защо винаги осъждат и понякога, за съжаление, убиват баптисти и петдесетници, но не и православни, униати, англикани, лютерани или християни от нехалкидонските църкви.

Православните няма какво да разчитат на спорни евангелистки успехи. Тази година две големи деноминации във Филипините, една харизматична и една независима католическа, бяха приети в Православието от митр. Павел (Салиба). В Англия православната църква е сред най-прогресивно развиващите се. Всички енории и мисии там, около 20, към антиохийската епархия в Западна Европа са от бивши протестанти. За другите юрисдикции в UK не знам. В САЩ отново започна да нараства броя на западнообредните енории. Това, че православните не проглушават ушите на всички с успехите си, не означава, че нямат такива.