Може да се прибавят и някои знаци от Стария Завет, като "нечисти жени ще раждат чудовища" и "3-4 месечни недоносчета ще остават живи и ще заякнат" -цитирам по памят.

Днес 5-месечни остават живи - не е далече времето за изпълнение и на това пророчество.

Намерих един текст неправославен, но е интересен и в някои отношение отговаря на пророчеството на св. Нил Мироточиви, и затова го пускам:

-----------

ЧЕТИРИТЕ ЗНАКА

Дядото беше се странствал няколко години и беше прехвърлил 40, когато Визията на четирите знака му беше дадена. Той точно беше завършил третия си Vision Quest във Вечната пещера, когато Визията се изяви. Той беше седнал на входа на пещерата, чакайки изгрева на слънцето, когато духът на войн се появи пред него. Той почувства, като че е в състояние между сън и реалност, заспал и пробуден, докато духът накрая проговори и той разбра, че това не е неговото въображение. Духът повика Дядото по име и му кимнал да го последва.
Стоейки, Дядото неочаквано беше транспортиран в друг свят. Отново, помислил той, че сънува, но плътта му можеше да усети реалността на мястото, сетивата му знаеха, че е в състояние на реалност но в друго време и място.
Духът проговори на Дядото: “Това са неща, които предстоят и ще бележат унищожението на човека. Може никога да не ги видиш, но трява да работиш за предотвратяването им и да предадеш тези предупреждения на внуците си. Те са възможните бъдещета за това, какво ще стане, ако хората не се върнат към Земята и започнат да се подчиняват на законите на Твореца и Бог. Ще има четири знака, четири предупреждения, които само децата на Земята ще разберат. Всяко предупреждение отбелязва началото на възможно бъдеще, и с осъществяването на всяко предупреждение, ще се осъществява и бъдещето, което то маркира.”
С това духът-войн изчезна и Дядото бе оставен сам в този странен, нов свят.

ПЪРВИЯТ ЗНАК

Светът беше като нищо познато досега. Това бе сухо място, без растителност. В далечината той видя селце, направено от палатки и плат. С приближаването към селцето, зловонието на смърт го заля и той почувства, че му се повдига. Чуваше плачещи деца, стоновете на старците и звук на болест и безнадеждност. Камари от тела лежаха в открити ями, очаквайки да бъдат погребани. Изпитите им лица и костеливи фигури говореха за гладна смърт. Телата имаха повече вид на скелети, отколкото на плът; млади и стари изглеждаха еднакво, тъмно кафявата им кожа сега беше сива като сажди. Докато Дядото влизаше в селото, живият ужас на гладната смърт го потресе дълбоко. Децата едва вървяха, възрастните умираха налягали и навсякъде имаше викове на болка и страх. Зловонието на смърт и усещането за безпомощност връхлетя Дядото принуждавайки го да напусне селото.
Тогава един старейшина се появи пред Дядото, говорейки първо на непознат език. Дядото осъзна, докато старейшината говореше, че това беше дух на мъж, който не беше вече в плът, човек, някога вървял по духовен път, вероятно шамана на това племе. Тогава той осъзна какво стария човек се опитваше да му каже.
Стареца говореше меко. “Добре дошъл, в мястото, което ще бъде наречено “Земята на гладната смърт”. Светът един ден ще гледа всичко това с ужас и ще потърси обвинение за сушата във времето и Земята. Това ще бъде първото предупреждение към света, че човек не може да живее извън законите на Сътворението, нито може да се бори с Природата. Ако света види причината за глада и безмислената смърт, един голям урок ще бъде научен. Ала, опасявам се, света няма да съзре вината в себе си, но ще обвини Природата. Света няма да види, че е създал това място на смъртта принуждавайки хората да правят големи семейства. Когато естествените закони на земята са нарушени, хората загиват от глад, така, както Природата прави с елените през зимата, когато станат повече отколкото земята може да изхрани.”
Стареца продължи: “Тези хора трябваше да бъдат оставени на мира. Някога те разбираха как да живеят със Земята и богатството им се измерваше в щастие, любов и мир. Но всичко това им бе отнето, когато света ги видя като примитивна общност. Това бе тогава, когато света им показа, как да създадат ферми и живеят по-цивилизовано. Светът беше този, който ги отклони живота им извън законите на Създателя и, като резултат, сега ги принуждава да умрат.”
Старият човек започна бавно да се отдалечава, обратно към смърта и отчаянието. Той се обърна за последен път към Дядото и каза: “Това ще е първият знак. Ще има гладна смърт преди и след тази, но никоя няма да привлече погледа на света толкова, колкото нея. Децата на Земята ще разберат урока на тази болка и смърт, но света ще го види само като суша и глад, обвинявайки Природата вместо себе си.”
С това старият човек изчезнал и Дядото се намерил обратно в устието на Вечната пещера.
* бележка на автора: Това е голямата Африканска суша, която вдъхнови начинанието за събиране на помощи “Ние сме Света” на Боб Гелдоф.
Дядото легна назад, мислейки за всичко преживяно. Той знаеше, че това е Визия за възможно бъдеще и че духът на война го е завел там за да го научи какво би се случило. Дядото знаеше, че хора по цялата земя гладуват, но защо беше този глад толкова критичен, толкова по-важен от останалите?
Тогава Дядото си спомни какво старейшината му каза, че целият свят ще забележи, но няма да научи урока, който смъртта и глада се опитваха да покажат. Уви, децата щяха да умрат напразно.
Дядото огледа наоколко безплодната земя, която заобикаляше Вечната пещера, опитвайки се да възстанови ралноста на “сега”-то. По-късно той каза, че все още било трудно да разграничи между пробуждащата се реалност и света на Визията, но усещал, че е обратно в своето време и пространство.”
Каза ми, че Вечната пещера винаги е била място за разкриване на Визии за възможни и верояни бъдещета и не е необикновено за търсещия да има видение при входа на пещерата, а не вътре.
В състояние на физическо и емоционално изтощение, Дядото потъна в дълбок сън, ала духът на война отново се яви пред него и припомни за първия знак.
В съня, духът проговори на Дядото. “През тези години на глад, първият знак, хората ще бъдат поразени от болест. Болест, която ще се носи по земята и ще тероризира масите. Белите престилки [доктрори/учени] няма да дадат отговор на хората и велик плач ще се издигне над земята. Болестта ще се роди от маймуни, наркотици и секс. Ще разрушава човека отвътре, правейки обикновенната болест убийствена. Човечеството ще докара самó върху себе си проклятието като резултат от живот на преклонение пред лъжливи богове и несъзнателния дух на наркотиците.” [забележка на втора: Вероятно става дума за СПИН]
Духът продължи. “Наркотиците ще предизвикат войни в градовете на човека и нациите ще се надигнат срещу тези войни, срещу тази убийствена болест. Ала нациите ще се борят неправилно, биейки по-скоро по резултата, отколкото по причината. То никога няма да победи войните, докато обществото не промени ценностите си и престане да преследва боговете на секса и наркотиците. Тогава ще е, в годините на първия знак, когато човек може да промени посоката на вероятното бъдеще. Тогава ще е, когато може да осъзнае големият урок на глада и болестта. Тогава все още ще има надежда. Ала веднъж появил се втория знак за унищожение, Земята вече не може да бъде излекувана на физическо ниво. Само духовно изцеление може да промени възможното бъдеще на човечеството.”
След това, духът-войн оставил Дядото да се възстанови напълно в дълбок сън. Визията била дадена.

ВТОРИЯТ ЗНАК

Дядото се събуди на входа на пещерата още веднъж. Споменът за духът на война беше все още жив, думите звучаха в душата му.
Когато Дядото погледна пейзажа около себе си, всичко се беше променило. Местността изглеждаше по-суха, никаква растителност не се виждаше, животни лежаха умирайки. Смрад на смърт се носеше над земята, прахът беше гъст и задушен, силната жега - враждебна. Нагоре в небето, слънцето изглеждаше по-голямо и ярко, никакви птици и облаци не се виждаха, въздухът изглеждаше по-гъст. Тогава бе, когато небето сякаш се развълнува и огромни дупки започнаха да се появяват. Дупките се разкриваха с отекващ гръмотевичен звук и цялата Земя, камъни и пръст се разтърсиха.
Ципата на небето изглеждаше открита и разкъсана, като множество зеещи рани, а през тези рани се просмукваше течност, приличаща на гноя на инфекция, огромно море от плуващи отпадъци, нефт и мъртва риба. През една от тези рани Дядото съзря плуващите тела на делфини, придружени от огромни катаклизми на Земята и стихийни урагани. Докато усещаше тресящата се земя, очите му обгърнаха пейзажа около него, където изведнъж всичко се превърна в бедствие. Планини от отпадъци достигнаха до небето, гори лежаха отсечени и загиващи, бреговете бяха наводнени и ураганите се надигнаха с невиждана гръмотевична сила. С всеки изминат момент, Земята се разтърсваше с все по-голяма сила, сякаш искайки да се раззине и погълне Дядото.
Изведнъж Земята спря бесния си танц и небето се изясни. От прашната мараня прекрачи духът-войн и спря до Дядото. Гледайки в лицето на духа той съзря едри сълзи стичащи се от очите му и падащи на земята със сух звук.
Духът се вгледа продължително в Дядото и проговори “Дупки в небето”.
Дядото помисли за малко, после, с въпросителен и недоумяващ тон каза “Дупки в небето?!”
Духът каза. “Те ще станат вторият знак за унищожението на човека. Дупките в небето и всичко, което видя би могло да стане човешка реалност. Тук, в началото на втория знак, човек повече не може да излекува Земята с физически действия. Тук е, където човек трябва да забележи предупреждението и да работи с всички сили за промяна на бъдещето. Ала човек ще трябва да работи не само физически, но и духовно, чрез молитва, защото само чрез молитвата на човек Земята ще може да излекува себе си.”
Последва дълга пауза, докато Дядото си мислеше за абсурда на дупките в небето. Със сигурност той знаеше, че е възможна духовна дупка, но дупка, която да забележат нациите на земята изглеждаше абсурдна.
Духът се приближи и проговори отново, почти шепнейки. “Тези дупки ще са пряк резултат от живота на човека, пътуванията му, и греховете на предшествениците му. Тези дупки, вторият знак, ще бележат унищожението на внуците му и ще бележат живота на човека далеч от Природата. По това време ще стане и велик преврат в мисленето на човечеството. То ще се изправи пред избора да продължи по пътя към самоунищожение или да се върне обратно към философията на Земята и простото съществувание. Тогава е, когато решението трябва да бъде взето или всичко ще е загубено.”
Без да продума повече духът се обърна и се запъти обратно към праха.

ТРЕТИЯТ ЗНАК

Дядото прекара следващите четири дена на входа на пещерата, въпреки, че през тези дни нищо не му проговори, дори и Земята. Той каза, че е време на голяма печал, самотност и време на преосмисляне на всичко случващо се.
Той знаеше, че тези неща няма да се случат през неговия живот, но трябваше да се предадат на хората в бъдещето със същата тревожност и сила, с която му бяха дадени. Не знаеше как би могъл да обясни тези неща на хората. Със сигурност старейшините и шаманите на племената биха разбрали, но не и обществото, и определено не хората, откъснали се от Земята и Духа.
Той престоя неподвижен цели четири дена, като направен от камък, а сърцето му натежа от бремето, което сега носеше.
На края на четвъртия ден дойде и третата Визия. Докато той се взираше в пейзажа и залязващото слънце, небето изведнъж се втечни и стана кърваво червено. До където му стигаше погледа, небето беше плътно червено, без вариации, сенки, форми или светлина. Цялото Сътворение изглеждаше застинало, сякаш очаквайки невиждана заповед. Време, място и съдба изглежда бяха смразени от кървящото небе. Той престоя дълго време втренчен в небето в състояние на страхопочитание и ужас, тъй като червеният цвят на небето беше невиждан в кой да е изгрев или залез. Цветът бе цвят на човек, не Природен, и беше с отвратителен смрад и вид. Изглеждаше че прогаря Земята, където я докоснеше и навсякъде се чуваха викове на страх и болка.
Отново, духът на война се яви на Дядото, но този път като глас от небето. Като гръмотевица, гласа разтърси пейзажа. “Това ще е третият знак, нощта на кървящите звезди. Тя ще бъде видяна по целия свят, защото небето по всички земи ще бъде червено с кръвтта на звездите, ден и нощ. Тогава е, с този знак на трето възможно бъдеще, когато няма да има повече надежда. Животът на Земята, както човекът го знае, ще престане и няма да има повече връщане назад, физически или духовно. Тогава е, когато ако нещата не се променят по време на втория знак, човекът ще знае, че унищожението на Земята предстои. Тогава е, когато децата на Земята трябва вече да се намират в диви места и да се скрият. Защото, когато небето закърви, няма да има повече безопасност в света на хората.”
Дядото седна шокиран и ужасен, а гласът продължи:
“От този миг, когато звездите кървят, до четвъртия, последния знак, ще има четири сезона на мир [да, това е, една година]. През тези четири сезона децата на Земята трябва да заживеят дълбоко в диви места, да открият нов дом, близо до Земята и Твореца. Само децата на Земята ще оцелеят и те трябва да живеят философията на Земята, никога завръщайки се повече към мисленето на хората. А оцеляването няма да е достатъчно, защото децата на Земята ще трябва да живеят в единна близост с Духа. Затова кажи им да не се замислят, когато третия знак се покаже със звездите, защото ще има четири сезона за спасение.”
Дядото каза, че гласът и червеното небе останаха за седмица, след което изчезнаха тъй бързо, както и бяха проявени.

ЧЕТВЪРТИЯТ ЗНАК

Той не си спомняше колко дена беше прекарал на входа на пещерата нито пък това имаше значение, защото бе получил Визията, за която беше дошъл.
Бе тогава, в последната нощ при Вечната пещера, когато четвъртата Визия дойде до Дядото, този път с глас на малко дете.
“Четвъртия и последен знак ще се появи през следващите десет зими [10 години] следвайки нощта на червеното небе, когато звездите ще кървят. През това време, Земята ще се излекува и човекът ще загине. През тези десет години, децата на Земята трябва да останат скрити всред диви места, да не правят постоянни местообитания и да скитат за да избягнат контакти с остатъците от силите на човека. Те трябва да останат скрити, както древните разузнавачи, и да се преборят с подтика за завръщане в света на хората. Любопитството би убило мнозина.”
Последва тишина, докато Дядото не проговори на детския дух. “И какво ще стане със света на човека?”
Отново тишина, нарушена от детския глас: “Ще има голям глад по света, глад, какъвто човек не помни. Водите ще се вгорчат, отровите на човешките грехове ще се просмучат силно във водите и почвите, езера и реки. Посевите ще повехнат, животните на човека ще загинат и болести ще изтребят масите. Внуците ни ще се хранят от остатъците на мъртъвците и навсякъде ще има викове на болка и мъка. Скитащи банди от хора ще убиват себеподобни за храна, а водата ще бъде оскъдна, ставайки все по-недостъпна с всяка изминаваща година. Земята, водата и небето ще бъдат отровени и човек ще изживее гнева на Създателя. Човекът първом ще се скрие в градовете но там ще загине. После ще избяга всред дивата природа но тя ще го унищожи, защото много преди това им е бил даден избор. Човекът ще бъде унищожен, градовете му ще потънат в развалини и тогава децата ще платят за греховете на майките и бащите си.
“Никаква надежда ли няма да има?” запита Дядото.
Детето проговори отново. “Ще има надежда само по време на първия и втория знак. След третия знак, ноща на кървящите звезди, няма да има повече надежда и само децата на Земята ще оцелеят. Човекът ще получи три предупреждения; и ако все пак има надежда, то само децата на Земята ще изчистят себе си от рака на човечеството, от разрушителното мислене на човешкия род. Децата на Земята ще са тези, които ще донесат надеждата за ново общество, живеещо в близост със Земята и Духа.”
Последва тишина, околността се изчисти и се върна към нормалния си вид а Дядото излезе от Визията.

Дядото ми преразказа историята с най-голями детайли през ноща на четирите предсказания. Не мисля че някое събитие е било пропуснато, а моща на Визията му стана част от духа ни, движеща сила.
Престоях дълго време на хълма. Огънят отдавна беше угаснал и всички бяха заспали. Природата изглеждаше застинала, чакаща да премине тъмната част на ноща. Почувствах се сам и уязвим, сякаш цялото творение разглеждаше всяка моя мисъл.
Дядото получи тази Визия някъде през 1920 г.