Молете се, да се не случи б я г с т в о т о ви / Религия и мистика / Православие

зиме или в събота"

З и м а т а е т.н. мъртъв сезон - време, през което не само иудеите, но и въобще почти всички тогавашни люде не работели. С ъ б о т н и я т ден пък бил денят, в който иудеите не смеели да сторят дори (ако се наложело) и добрини :

“Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това [правеше добрини] в събота. А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.” (Иоан, гл. 5)]

Когато Господ говори за б я г с т в о в ония дни Той има впредвид спасението на всеки един човек, - на всеки един от нас - което спасение ние можем да намерим - и намираме - единствено в Него, в Спасителя наш.

"Молете се", казва, "да се не случи бягството ви зиме или в събота"...

Зимата е "мъртъв" сезон, а съботата е денят, в който е позволено да се прави добро, но иудеите НЕ разбирали това и не вършели нищо - "дори" и добро. По този начин спазавнето на съботната почивка се превръщало в спазване и почитане на един мъртъв ден.

"И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота? А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече? Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро." (Мат.,12:10-11)

Иудеите не разбирали Закона и изпълнявайки го буквоядно, търсели начин да Го "хванат в издънка", когато Господ не преставал да върши добрини от любов към нас, "дори" и в съботния ден. Нещо по-вече - и по-страшно: заради буквоядната си ревност не по разум, те нарушили друга заповед от Закона, и "търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота." (Иоан, 5:16)

Зимата и съботата тук символизират и времето, когато у всеки един от нас има

отсъствие на добри дела.

Именно затова говори Господ, че когато дойде времето за бягството ни, за спасението ни - както за човеците в Края на времената, така и лично за в с е к и един от нас - нека то да ни завари с "кошница" пълна с добри дела, а не с отсъствие на такива. Да, това в частност важи и за л и ч н и я т живот на всеки един от нас - необходимо е в края на живота си всеки един да е успял да преумножи талантите си както за спасение, така и за слава Божия. Защото "какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Мат., 16:26-27)

Разбира се, делата сами по себе си не спасяват без благодатта на Бога, но пък са необходими. Затова нека не заравяме талантите си.

Защото: „Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.” (Откровение, 16:15)