|
Последната съдбина на Вселената и човечеството ще бъдат определени при Второто Христово пришествие, с което ще настъпи и край на видимия свят. Кога обаче ще настъпи този край, това никой не знае. Нашият Спасител не благоволил да открие тази тайна дори на Своите ученици и апостоли, макар те не веднъж да Го запитвали за това: «Кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?». На тези въпроси иисус Христос отговорил на учениците Си: «За оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец» (Мат. 24:3,36).
Свети ап. Павел пише до жителите на Солун относно времето и деня на Второто Христово Пришествие следното: «За времената и годините няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел...» (I Сол. 5:1-3).
Предвид тази неизвестност на деня и часа на Второто Христово Пришествие, Спасителят поучавал Своите следовници да бодърствуват винаги и всекичасно да бъдат нравствено готови да Го посрещнат: «И тъй, бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ» (Мат. 24:42).
Този ден или час ще настъпи внезапно и неочаквано за човеците: «В който час не мислите ще дойде Син Човечески» (Мат. 24:44; Лук. 21:36). Това идване ще бъде подобно на настъпването на потопа в дните на Ной (Мат. 24:38:39).
Въпреки всичко, Сам Господ Иисус Христос а и чрез апостолите Си ни дава съществените признаци за приближаването на страшния ден и час, в който светът, такъв какъвто е, ще престане да съществува, за да дойде бъдещият век с нова земя и ново небе (II Петр. 3:13). До тогава Евангелието ще бъде проповядвано на всички народи (Мат. 24:14; Марк. 13:10), а заедно с това и истинските израилтяни ще се обърнат към Христа (Рим. 11:25-27). Паралелно с всемирното разпространение на Евангелието, преди свършека на света, ще се забележи значително вероотстъпничество, както и поява на всевъзможни богопротивни учения. Вярата и любовта ще оскъдеят в живота на човеците (Лук. 18:8; Мат. 24:12), както и смирението, кротостта и невинността. Нравствената чистота и красота ще биват осмивани и отричани, а порочността ще манифестира своята дързост до степен на животинско падение. Предвиждайки това ужасно време, Господ Иисус Христос е произнесъл знаменателния въпрос: «Но син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?» (Лук. 18:8).
По думите на св. ап. Павел, «в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци и самохвалци, горделиви, хулници, към родителите непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържни, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли» (II Тим. 3:1-5).
«И тогава, - казва Спасителят, мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта...» (Мат. 24:10-12).
Като следствие от упадъка на вярата и изстудяването на любовта ще се засилят и умножат различни бедствия, които ще измъчват и поразяват човеците. Ще настъпи небивала скръб по лицето на земята: междуособни крамоли, предателства, убийства, народни и международни войни. С войните ще дойдат много непознати бедствия, едни като естествено следствие, а други като Божие наказание. «Ще въстане народ против народ и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки.Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име... и кога видите да стои на свято място «мерзостта на запустението», за което е казано чрез пророк Даниила, тогава ще дойде краят» (Мат. 24:7-51).
В тези тъжни и прескръбни дни «ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, тогава човеците ще премират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят; тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай-свят досега, и няма да бъде, и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма...» (Лук. 21:7-36; Мат. 24:7-51).
След всемирното проповядване на Евангелието, най-характерен признак за близостта на свършека на света и Второто Христово Пришествие ще бъде «мерзостта на запустението», т.е., непочитане на светините, формално служене на Бог, парадното и протоколно извършване на молитвата, небрежното носене и нехайно изпълнение на благодатното служение, както и пристъпите на вероостъпничество, за които с категоричност твърди св. ап. Павел. Той подчертава с недвусмислена яснота, че «оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня, за да седне като Бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог» (II Сол. 2:3-4). В това буреносно време малцина ще останат верни на Христа и Църквата Му.
Сатана, в предчувствието и в очакването на близкия край на своето тъмно поднебесно владичество, както и окончателното си осъждане (Иуд. 1:6), ще въстане с особена ярост против Църквата Христова. Затова в Откровението си свети евангелист Иоан Богослов предупреждава: «Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време» (Откр. 12:12-17).
По внушение на тъмната зла сила ще се явят дързновено лъжехристи, които с изобретенията си и с бесовска сила ще правят чудеса за да прелъстят дори твърдите във вярата (Мат. 24:5-11; II Петр. 2:1-2).
Изобретенията на злата сила ще поразява на суша и под вода, на небето и под земята, което ще е само началото на края.
Вероотстъпничеството, което в тези последни времена – прелюдия на същинския край на света – ще вземе големи колосални размери и ще направи страхотни и непоправими опустошения на духа и благочестието. Вероотстъпничеството или изкусната подмяна на евангелската истина и светоотеческа вяра отстрана на духовенството ще подготви условията и появата на Антихриста, който е последният признак, че този видим свят си отива и че веднага следва новата земя и новото небе, за да се изпълни вярата ни в «живот в бъдещия век» (от Символа на вярата).
Докато Църквата е вярна на своя Божествен Основател и пребивава в Неговата истина, тя е съсъд и на Неговата благодат. Няма сила, която да противостои на Божията благодат. Когато Църквата в лицето на своите членове – богомолен народ, епископат и свещенство започне да става една видимост без никакво духовно съдържание, тя ще загуби благодатността си. Тя ще продължава да изглежда същата онази апостолска Църква, но ще се окаже без благодатната си небесна сила, оприличавайки се на евангелската варосана гробница. Отвън бляскава и парадна, а отвътре воняща от разложение (Мат. :27).
Спасението на всички вярващи в живия Бог се подготвяло от старозаветните пророци и праведници на Израил за да се извърши в лицето на обещания Месия – Богочовека Христа. Той даде на света пътя, истината и живота във всичката им пълнота и съвършенство. Противоположният на спасението процес – беззаконието и гибелта има също своите подготвители и предтечи сред свещенството, което ще развива нечестието и ще служи все по-изкусно на лъжата. Губейки своята благодатна сила, видимото свещенство на Невидимия Бог ще престане да бъде духовна сол и небесна светлина за потъващия и разлагащ се в духовен мрак физически свят. Този процес на богоотстъпничество ще достигне своята отрицателна пълнота във въплъщението на Антихриста, в когото, по думите на св. Ириней Лионски, ще се съедини и съсредоточи всичката сила на нечестието и богоотстъпничеството.
Свети Йоан Златоуст, тълкувайки посланието на ап. Павел към Солуняни (II Сол. ), пише: «Тук той (апостолът) говори за Антихриста и разкрива велики тайни. Какво е това отстъпление? Отстъпление той нарича самия Антихрист, тъй като той ще погуби мнозина и ще ги доведе към отстъпление , защото ще прелъсти, както е казано, ако е възможно и избраните. Нарича го и човек на беззаконието, защото той ще извърши хиляди беззакония и ще подбуди и другите към тяхното извършване. Нарича го син на погибелта, защото сам той ще погине. Кой ли ще бъде той? Няма ли да е сатаната? Не, - но човек някой, който ще приеме всичката негова (на сатаната) сила».
Блажени Иероним пише: «Всичките книги на пророците и евангелската истина учат за двете пришествия на Спасителя, че първом Той ще дойде в унижение, а после в слава. Сам Господ свидетелства какво ще бъде пред края на света и кога ще дойде Антихрист. Христос не ще дойде докато не се яви Антихрист».
Блажени Теофилакт Български (Охридски), тълкувайки посланията на св. ап. Павел до Солуняни, пише: «Антихрист и Илия са знамение за общия край».
Според Свещеното Предание, като предвестници на Второто Христово Пришествие, ще се появят отново на земята двамата старозаветни Божии угодници – пророк Илия и Енох, които не са претърпяли смърт на земята. Двамата пророци ще се явят като изобличители на беззаконието в последните дни и ще претърпят мъченическа смърт.
Учението за края на света е очевидна истина както за религията, така и за науката. Последната смята, че нашата земя ще свърши своето съществуване или чрез постепенно изстудяване, или чрез катастрофа – сблъскване с небесни тела.
Църковното разбиране на истината за свършека на света, което ще се ознаменува с Второто Христово Пришествие, почива върху нравствени начала. Докато благочестието взема преднина в живота на човечеството и с духовна красота и сила реди съдбините му, дотогава създадената от Твореца земя ще бъде обиталище на радост. Хармонията ще се наруши и божествената правда ще поиска възмездие когато обитателите на земята започнат да забравят Твореца и в своята горделива самоизмама започнат да воюват срещу Премъдростта на Създателя, започнат да издигат своята ограничена воля до върховете на вечността, отричайки Бога и Неговото домостроителство.
Всеки един земен жител и особено кръстен християнин е отговорен лично за настъпването на края на света. Бог ни е създал със свободна воля по Свой образ и подобие. От нас се иска само едно – да съзнаваме, че сме Божие творение с безсмъртна душа, носеща отговорност пред праведния Божи Съд. Дори и да падне човек в най-тежък грях и престъпление, Бог му е оставил покаянието като последна възможност за душеспасение. От всеки един от нас зависи дали ще се възползва или не от Божието човеколюбие.
Понякога, християните изпадат в прекалено мъдруване за края на света и се силят да обвинят кого ли не за неговото приближаване. Твърде често забравяме две истини.
Първата е, че всеки един от нас е отговорен лично за този край. В духовния живот нищо не остава безследно. Всяка наша лоша дума или мисъл, както и лоши дела оказват своето разрушително въздействие.
Втората истина е, че докато многословим за физическия край на света. Бог може да ни призове във вечността и да се окажем неподготвени, готвейки околните за него. Личната ни смърт е и край на света за нас. Не случайно древноте аскети не изпускали от паметта си този личен край и се готвели непрекъснато за среща с Бога. Земният ни живот е подготовка за вечността и всеки един е призван стоейки в евангелската Истина, служейки на Бог в дух и истина, да се готви за личната си среща с Него.
Ако човечеството би било способно да развие чувството за лична отговорност и самокритика, облечени във формата на Давидовото покаяние, то светът не би претъпял своя край. Краят ще настъпи заради човешкото беззаконие, в което всеки един от нас участва волно или неволно.
Нека Бог ни дава духовна трезвост да опознаем сами себе си и време да положим началото на своето душеспасение или истинско Богопоклонение в дух и истина.
|
Време и признаци на Второто Христово Пришествие
